1 H ear the word which the Lord speaks to you, O house of Israel.

Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

2 T hus says the Lord: “Do not learn the way of the Gentiles; Do not be dismayed at the signs of heaven, For the Gentiles are dismayed at them.

Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

3 F or the customs of the peoples are futile; For one cuts a tree from the forest, The work of the hands of the workman, with the ax.

Защото обичаите на племената са суетни; Понеже <само> дърво <е> това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

4 T hey decorate it with silver and gold; They fasten it with nails and hammers So that it will not topple.

Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

5 T hey are upright, like a palm tree, And they cannot speak; They must be carried, Because they cannot go by themselves. Do not be afraid of them, For they cannot do evil, Nor can they do any good.”

Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.

6 I nasmuch as there is none like You, O Lord (You are great, and Your name is great in might),

Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

7 W ho would not fear You, O King of the nations? For this is Your rightful due. For among all the wise men of the nations, And in all their kingdoms, There is none like You.

Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що <мъдростта> им владее, няма подобен на Тебе.

8 B ut they are altogether dull-hearted and foolish; A wooden idol is a worthless doctrine.

Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението <им>; то е само дърво.

9 S ilver is beaten into plates; It is brought from Tarshish, And gold from Uphaz, The work of the craftsman And of the hands of the metalsmith; Blue and purple are their clothing; They are all the work of skillful men.

Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

10 B ut the Lord is the true God; He is the living God and the everlasting King. At His wrath the earth will tremble, And the nations will not be able to endure His indignation.

Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

11 T hus you shall say to them: “The gods that have not made the heavens and the earth shall perish from the earth and from under these heavens.”

(Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

12 H e has made the earth by His power, He has established the world by His wisdom, And has stretched out the heavens at His discretion.

Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

13 W hen He utters His voice, There is a multitude of waters in the heavens: “And He causes the vapors to ascend from the ends of the earth. He makes lightning for the rain, He brings the wind out of His treasuries.”

Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

14 E veryone is dull-hearted, without knowledge; Every metalsmith is put to shame by an image; For his molded image is falsehood, And there is no breath in them.

Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

15 T hey are futile, a work of errors; In the time of their punishment they shall perish.

Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

16 T he Portion of Jacob is not like them, For He is the Maker of all things, And Israel is the tribe of His inheritance; The Lord of hosts is His name. The Coming Captivity of Judah

<Оня, който е> делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

17 G ather up your wares from the land, O inhabitant of the fortress!

Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

18 F or thus says the Lord: “Behold, I will throw out at this time The inhabitants of the land, And will distress them, That they may find it so. ”

Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват <злото>.

19 W oe is me for my hurt! My wound is severe. But I say, “Truly this is an infirmity, And I must bear it.”

Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

20 M y tent is plundered, And all my cords are broken; My children have gone from me, And they are no more. There is no one to pitch my tent anymore, Or set up my curtains.

Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

21 F or the shepherds have become dull-hearted, And have not sought the Lord; Therefore they shall not prosper, And all their flocks shall be scattered.

Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22 B ehold, the noise of the report has come, And a great commotion out of the north country, To make the cities of Judah desolate, a den of jackals.

Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

23 O Lord, I know the way of man is not in himself; It is not in man who walks to direct his own steps.

Господи, познавам, че пътят на човека не <зависи> от него; Не е <дадено> на човека, който ходи, да управя стъпките си.

24 O Lord, correct me, but with justice; Not in Your anger, lest You bring me to nothing.

Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

25 P our out Your fury on the Gentiles, who do not know You, And on the families who do not call on Your name; For they have eaten up Jacob, Devoured him and consumed him, And made his dwelling place desolate.

Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.