1 T hen Joseph went and told Pharaoh, and said, “My father and my brothers, their flocks and their herds and all that they possess, have come from the land of Canaan; and indeed they are in the land of Goshen.”

И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.

2 A nd he took five men from among his brothers and presented them to Pharaoh.

И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.

3 T hen Pharaoh said to his brothers, “What is your occupation?” And they said to Pharaoh, “Your servants are shepherds, both we and also our fathers.”

И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

4 A nd they said to Pharaoh, “We have come to dwell in the land, because your servants have no pasture for their flocks, for the famine is severe in the land of Canaan. Now therefore, please let your servants dwell in the land of Goshen.”

Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.

5 T hen Pharaoh spoke to Joseph, saying, “Your father and your brothers have come to you.

И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

6 T he land of Egypt is before you. Have your father and brothers dwell in the best of the land; let them dwell in the land of Goshen. And if you know any competent men among them, then make them chief herdsmen over my livestock.”

Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

7 T hen Joseph brought in his father Jacob and set him before Pharaoh; and Jacob blessed Pharaoh.

След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.

8 P haraoh said to Jacob, “How old are you?”

И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти?

9 A nd Jacob said to Pharaoh, “The days of the years of my pilgrimage are one hundred and thirty years; few and evil have been the days of the years of my life, and they have not attained to the days of the years of the life of my fathers in the days of their pilgrimage.”

И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.

10 S o Jacob blessed Pharaoh, and went out from before Pharaoh.

И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

11 A nd Joseph situated his father and his brothers, and gave them a possession in the land of Egypt, in the best of the land, in the land of Rameses, as Pharaoh had commanded.

Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.

12 T hen Joseph provided his father, his brothers, and all his father’s household with bread, according to the number in their families. Joseph Deals with the Famine

И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според <големината> на челядите им.

13 N ow there was no bread in all the land; for the famine was very severe, so that the land of Egypt and the land of Canaan languished because of the famine.

А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.

14 A nd Joseph gathered up all the money that was found in the land of Egypt and in the land of Canaan, for the grain which they bought; and Joseph brought the money into Pharaoh’s house.

И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.

15 S o when the money failed in the land of Egypt and in the land of Canaan, all the Egyptians came to Joseph and said, “Give us bread, for why should we die in your presence? For the money has failed.”

И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите <ни>?

16 T hen Joseph said, “Give your livestock, and I will give you bread for your livestock, if the money is gone.”

А Иосиф рече: Ако парите <ви> са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам <хляб> срещу добитъка ви.

17 S o they brought their livestock to Joseph, and Joseph gave them bread in exchange for the horses, the flocks, the cattle of the herds, and for the donkeys. Thus he fed them with bread in exchange for all their livestock that year.

И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.

18 W hen that year had ended, they came to him the next year and said to him, “We will not hide from my lord that our money is gone; my lord also has our herds of livestock. There is nothing left in the sight of my lord but our bodies and our lands.

И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

19 W hy should we die before your eyes, both we and our land? Buy us and our land for bread, and we and our land will be servants of Pharaoh; give us seed, that we may live and not die, that the land may not be desolate.”

Защо да измрем пред очите ти и земята ни <да запустее>? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни <за него ще ражда>. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.

20 T hen Joseph bought all the land of Egypt for Pharaoh; for every man of the Egyptians sold his field, because the famine was severe upon them. So the land became Pharaoh’s.

И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

21 A nd as for the people, he moved them into the cities, from one end of the borders of Egypt to the other end.

И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели.

22 O nly the land of the priests he did not buy; for the priests had rations allotted to them by Pharaoh, and they ate their rations which Pharaoh gave them; therefore they did not sell their lands.

Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха <определен> от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.

23 T hen Joseph said to the people, “Indeed I have bought you and your land this day for Pharaoh. Look, here is seed for you, and you shall sow the land.

Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.

24 A nd it shall come to pass in the harvest that you shall give one-fifth to Pharaoh. Four-fifths shall be your own, as seed for the field and for your food, for those of your households and as food for your little ones.”

Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

25 S o they said, “You have saved our lives; let us find favor in the sight of my lord, and we will be Pharaoh’s servants.”

И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.

26 A nd Joseph made it a law over the land of Egypt to this day, that Pharaoh should have one-fifth, except for the land of the priests only, which did not become Pharaoh’s. Joseph’s Vow to Jacob

И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, <както> е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

27 S o Israel dwelt in the land of Egypt, in the country of Goshen; and they had possessions there and grew and multiplied exceedingly.

И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.

28 A nd Jacob lived in the land of Egypt seventeen years. So the length of Jacob’s life was one hundred and forty-seven years.

И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.

29 W hen the time drew near that Israel must die, he called his son Joseph and said to him, “Now if I have found favor in your sight, please put your hand under my thigh, and deal kindly and truly with me. Please do not bury me in Egypt,

А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и <закълни ми се, че ще> ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

30 b ut let me lie with my fathers; you shall carry me out of Egypt and bury me in their burial place.” And he said, “I will do as you have said.”

но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

31 T hen he said, “Swear to me.” And he swore to him. So Israel bowed himself on the head of the bed.

И рече <Яков>: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.