1 R ighteous are You, O Lord, when I plead with You; Yet let me talk with You about Your judgments. Why does the way of the wicked prosper? Why are those happy who deal so treacherously?

Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?

2 Y ou have planted them, yes, they have taken root; They grow, yes, they bear fruit. You are near in their mouth But far from their mind.

Насадил си ги, и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата {Еврейски: Вътрешностите.} им.

3 B ut You, O Lord, know me; You have seen me, And You have tested my heart toward You. Pull them out like sheep for the slaughter, And prepare them for the day of slaughter.

Но Ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме и изпитваш <какво е> сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.

4 H ow long will the land mourn, And the herbs of every field wither? The beasts and birds are consumed, For the wickedness of those who dwell there, Because they said, “He will not see our final end.” The Lord Answers Jeremiah

До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.

5 “ If you have run with the footmen, and they have wearied you, Then how can you contend with horses? And if in the land of peace, In which you trusted, they wearied you, Then how will you do in the floodplain of the Jordan?

Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?

6 F or even your brothers, the house of your father, Even they have dealt treacherously with you; Yes, they have called a multitude after you. Do not believe them, Even though they speak smooth words to you.

Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; <Но> не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.

7 “ I have forsaken My house, I have left My heritage; I have given the dearly beloved of My soul into the hand of her enemies.

Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.

8 M y heritage is to Me like a lion in the forest; It cries out against Me; Therefore I have hated it.

Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.

9 M y heritage is to Me like a speckled vulture; The vultures all around are against her. Come, assemble all the beasts of the field, Bring them to devour!

Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него, Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.

10 “ Many rulers have destroyed My vineyard, They have trodden My portion underfoot; They have made My pleasant portion a desolate wilderness.

Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.

11 T hey have made it desolate; Desolate, it mourns to Me; The whole land is made desolate, Because no one takes it to heart.

Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце,

12 T he plunderers have come On all the desolate heights in the wilderness, For the sword of the Lord shall devour From one end of the land to the other end of the land; No flesh shall have peace.

По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.

13 T hey have sown wheat but reaped thorns; They have put themselves to pain but do not profit. But be ashamed of your harvest Because of the fierce anger of the Lord.”

Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от <тия> си произведения, Поради пламенния гняв на Господа.

14 T hus says the Lord: “Against all My evil neighbors who touch the inheritance which I have caused My people Israel to inherit—behold, I will pluck them out of their land and pluck out the house of Judah from among them.

Така говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, <като казва>: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;

15 T hen it shall be, after I have plucked them out, that I will return and have compassion on them and bring them back, everyone to his heritage and everyone to his land.

И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.

16 A nd it shall be, if they will learn carefully the ways of My people, to swear by My name, ‘As the Lord lives,’ as they taught My people to swear by Baal, then they shall be established in the midst of My people.

И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! (Както те научиха Моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.

17 B ut if they do not obey, I will utterly pluck up and destroy that nation,” says the Lord.

Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.