1 N ow the two angels came to Sodom in the evening, and Lot was sitting in the gate of Sodom. When Lot saw them, he rose to meet them, and he bowed himself with his face toward the ground.

Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

2 A nd he said, “Here now, my lords, please turn in to your servant’s house and spend the night, and wash your feet; then you may rise early and go on your way.” And they said, “No, but we will spend the night in the open square.”

Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

3 B ut he insisted strongly; so they turned in to him and entered his house. Then he made them a feast, and baked unleavened bread, and they ate.

Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 N ow before they lay down, the men of the city, the men of Sodom, both old and young, all the people from every quarter, surrounded the house.

А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

5 A nd they called to Lot and said to him, “Where are the men who came to you tonight? Bring them out to us that we may know them carnally. ”

и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

6 S o Lot went out to them through the doorway, shut the door behind him,

А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:

7 a nd said, “Please, my brethren, do not do so wickedly!

Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

8 S ee now, I have two daughters who have not known a man; please, let me bring them out to you, and you may do to them as you wish; only do nothing to these men, since this is the reason they have come under the shadow of my roof.”

Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

9 A nd they said, “Stand back!” Then they said, “This one came in to stay here, and he keeps acting as a judge; now we will deal worse with you than with them.” So they pressed hard against the man Lot, and came near to break down the door.

Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

10 B ut the men reached out their hands and pulled Lot into the house with them, and shut the door.

Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

11 A nd they struck the men who were at the doorway of the house with blindness, both small and great, so that they became weary trying to find the door. Sodom and Gomorrah Destroyed

Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

12 T hen the men said to Lot, “Have you anyone else here? Son-in-law, your sons, your daughters, and whomever you have in the city—take them out of this place!

Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

13 F or we will destroy this place, because the outcry against them has grown great before the face of the Lord, and the Lord has sent us to destroy it.”

защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

14 S o Lot went out and spoke to his sons-in-law, who had married his daughters, and said, “Get up, get out of this place; for the Lord will destroy this city!” But to his sons-in-law he seemed to be joking.

И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 W hen the morning dawned, the angels urged Lot to hurry, saying, “Arise, take your wife and your two daughters who are here, lest you be consumed in the punishment of the city.”

Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

16 A nd while he lingered, the men took hold of his hand, his wife’s hand, and the hands of his two daughters, the Lord being merciful to him, and they brought him out and set him outside the city.

Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

17 S o it came to pass, when they had brought them outside, that he said, “Escape for your life! Do not look behind you nor stay anywhere in the plain. Escape to the mountains, lest you be destroyed.”

И като го изведоха вън, рече <единият на Лота>: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш <някъде> в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

18 T hen Lot said to them, “Please, no, my lords!

А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

19 I ndeed now, your servant has found favor in your sight, and you have increased your mercy which you have shown me by saving my life; but I cannot escape to the mountains, lest some evil overtake me and I die.

Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш <още> по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

20 S ee now, this city is near enough to flee to, and it is a little one; please let me escape there ( is it not a little one?) and my soul shall live.”

Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък <град?>) и така животът ми ще се опази.

21 A nd he said to him, “See, I have favored you concerning this thing also, in that I will not overthrow this city for which you have spoken.

Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

22 H urry, escape there. For I cannot do anything until you arrive there.” Therefore the name of the city was called Zoar.

Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.

23 T he sun had risen upon the earth when Lot entered Zoar.

Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 T hen the Lord rained brimstone and fire on Sodom and Gomorrah, from the Lord out of the heavens.

Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

25 S o He overthrew those cities, all the plain, all the inhabitants of the cities, and what grew on the ground.

Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 B ut his wife looked back behind him, and she became a pillar of salt.

Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

27 A nd Abraham went early in the morning to the place where he had stood before the Lord.

Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

28 T hen he looked toward Sodom and Gomorrah, and toward all the land of the plain; and he saw, and behold, the smoke of the land which went up like the smoke of a furnace.

и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 A nd it came to pass, when God destroyed the cities of the plain, that God remembered Abraham, and sent Lot out of the midst of the overthrow, when He overthrew the cities in which Lot had dwelt. The Descendants of Lot

И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

30 T hen Lot went up out of Zoar and dwelt in the mountains, and his two daughters were with him; for he was afraid to dwell in Zoar. And he and his two daughters dwelt in a cave.

А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31 N ow the firstborn said to the younger, “Our father is old, and there is no man on the earth to come in to us as is the custom of all the earth.

Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32 C ome, let us make our father drink wine, and we will lie with him, that we may preserve the lineage of our father.”

Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33 S o they made their father drink wine that night. And the firstborn went in and lay with her father, and he did not know when she lay down or when she arose.

И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

34 I t happened on the next day that the firstborn said to the younger, “Indeed I lay with my father last night; let us make him drink wine tonight also, and you go in and lie with him, that we may preserve the lineage of our father.”

На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

35 T hen they made their father drink wine that night also. And the younger arose and lay with him, and he did not know when she lay down or when she arose.

И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36 T hus both the daughters of Lot were with child by their father.

Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

37 T he firstborn bore a son and called his name Moab; he is the father of the Moabites to this day.

И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

38 A nd the younger, she also bore a son and called his name Ben-Ammi; he is the father of the people of Ammon to this day.

Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.