1 “ My soul loathes my life; I will give free course to my complaint, I will speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 I will say to God, ‘Do not condemn me; Show me why You contend with me.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 D oes it seem good to You that You should oppress, That You should despise the work of Your hands, And smile on the counsel of the wicked?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 D o You have eyes of flesh? Or do You see as man sees?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 A re Your days like the days of a mortal man? Are Your years like the days of a mighty man,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 T hat You should seek for my iniquity And search out my sin,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 A lthough You know that I am not wicked, And there is no one who can deliver from Your hand?

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 ‘ Your hands have made me and fashioned me, An intricate unity; Yet You would destroy me.

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 R emember, I pray, that You have made me like clay. And will You turn me into dust again?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 D id You not pour me out like milk, And curdle me like cheese,

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 C lothe me with skin and flesh, And knit me together with bones and sinews?

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Y ou have granted me life and favor, And Your care has preserved my spirit.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 ‘ And these things You have hidden in Your heart; I know that this was with You:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 I f I sin, then You mark me, And will not acquit me of my iniquity.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 I f I am wicked, woe to me; Even if I am righteous, I cannot lift up my head. I am full of disgrace; See my misery!

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 I f my head is exalted, You hunt me like a fierce lion, And again You show Yourself awesome against me.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Y ou renew Your witnesses against me, And increase Your indignation toward me; Changes and war are ever with me.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 ‘ Why then have You brought me out of the womb? Oh, that I had perished and no eye had seen me!

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 I would have been as though I had not been. I would have been carried from the womb to the grave.

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 A re not my days few? Cease! Leave me alone, that I may take a little comfort,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 B efore I go to the place from which I shall not return, To the land of darkness and the shadow of death,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 A land as dark as darkness itself, As the shadow of death, without any order, Where even the light is like darkness.’”

Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.