1 ¶ My soul is cut off in my life; therefore, I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.

Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 I will say unto God, Do not condemn me; cause me to understand why thou dost contend with me.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 I s it good unto thee that thou should oppress, that thou should reject the work of thine hands and shine upon the counsel of the wicked?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 H ast thou eyes of flesh? Dost thou see as man sees?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 A re thy days as the days of man? Are thy years as man’s days,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 t hat thou dost enquire after my iniquity and search after my sin?

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 T hou knowest that I am not wicked; and there is no one that can deliver out of thy hand.

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 ¶ Thine hands have formed me and fashioned me together round about; yet thou dost destroy me.

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 R emember now that thou hast formed me as the clay; and wilt thou bring me into dust again?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 H ast thou not poured me out as milk and curdled me like cheese?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 T hou hast clothed me with skin and flesh and hast hedged me with bones and sinews.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 T hou hast granted me life and mercy, and thy visitation has kept my spirit.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 A nd these things thou hast hid in thine heart; I know that this is with thee.

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 ¶ If I sinned, wilt thou mark me and not cleanse me from my iniquity?

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 I f I am wicked, woe unto me; and if I am righteous, I will not lift up my head, being full of dishonour and of seeing my affliction.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 A nd thou dost increase. Thou dost hunt me as a fierce lion; turning and doing marvels in me.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 T hou dost renew thy plagues against me and increase thine indignation upon me, bringing up armies against me.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 W hy then hast thou brought me forth out of the womb? Oh that I had given up the spirit and no eye had seen me!

Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.

Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 A re not my days few? Cease then, and let me alone, that I may take comfort a little,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 b efore I go, to not return, to the land of darkness and of the shadow of death;

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 l and of darkness, as darkness itself, and of the shadow of death, without any order, and where the light is as darkness.

Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.