1 ¶ And the men of Ephraim said unto him, Why hast thou served us thus that thou didst not call us when thou didst go to fight against Midian? And they chided with him sharply.

Тогава ефремците казаха на <Гедеона>: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.

2 A nd he replied unto them, What have I done now in comparison with you? Is not the gleaning of the grapes of Ephraim better than the vintage of Abiezer?

А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?

3 G od has delivered into your hands the princes of Midian, Oreb and Zeeb, and what was I able to do in comparison with you? Then their anger was abated toward him when he spoke that word.

Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

4 ¶ And Gideon came to pass the Jordan, he and the three hundred men that were with him, faint from the pursuit.

И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.

5 A nd he said unto those of Succoth, Give, I pray you, loaves of bread unto the people that follow me; for they are faint that I may pursue after Zebah and Zalmunna, kings of Midian.

И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

6 A nd the principals of Succoth said, Are the hands of Zebah and Zalmunna now in thy hand that we should give bread unto thy army?

А сокхотските първенци <му> казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?

7 A nd Gideon said, Therefore when the LORD has delivered Zebah and Zalmunna into my hand, then I will tear your flesh with the thorns and the briers of the wilderness.

А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.

8 A nd he went up from there to Penuel and spoke unto them likewise; and those of Penuel answered him as the men of Succoth had answered him.

От там отиде във Фануил и каза на <жителите> му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

9 A nd he spoke also unto the men of Penuel, saying, When I come again in peace, I will break down this tower.

А той говори и на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.

10 N ow Zebah and Zalmunna were in Karkor and their hosts with them, about fifteen thousand men, all that were left of all the hosts of the sons of the east, for one hundred and twenty thousand men that drew sword had been slain.

А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.

11 A nd Gideon went up by the way of those that dwelt in tents on the east of Nobah and Jogbehah and smote the camp, for the camp was secure.

И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.

12 A nd as Zebah and Zalmunna fled, he pursued after them and took the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna and terrified all the host.

А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.

13 A nd Gideon, the son of Joash, returned from the battle before the sun was up

Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.

14 a nd caught a young man of the men of Succoth and enquired of him; and he described unto him the principals of Succoth and the elders thereof, seventy-seven men.

И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

15 A nd he came unto the men of Succoth and said, Behold Zebah and Zalmunna, with whom ye did upbraid me, saying, Are the hands of Zebah and Zalmunna now in thy hand, that we should give bread unto thy men that are weary?

И <Гедеон> дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?

16 A nd he took the elders of the city and thorns and briars of the wilderness, and with them he taught the men of Succoth.

И взе градските старейшини, и пустинни тръни и глогове, та наказа {Еврейски: поучи, <или>, овърша.} с тях сокхотските мъже.

17 L ikewise he beat down the tower of Penuel and slew the men of the city.

Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.

18 ¶ Then he said unto Zebah and Zalmunna, What manner of men were those whom ye slew at Tabor? And they answered, As thou art, so were they; each one resembled the sons of a king.

Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.

19 A nd he said, They were my brethren, the sons of my mother; as the LORD lives, if ye had saved them alive, I would not slay you.

А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.

20 A nd he said unto Jether his firstborn, Rise up and slay them. But the youth did not draw his sword, for he feared because he was yet a youth.

И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.

21 T hen Zebah and Zalmunna said, Rise thou and fall upon us, for as the man is, so is his strength. And Gideon arose, and slew Zebah and Zalmunna and took away the ornaments that were on their camels’ necks.

Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та ни нападни; защото според човека е и силата му. И тъй, Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните <украшения>, които бяха на вратовете на камилите им.

22 ¶ Then the men of Israel said unto Gideon, Rule thou over us, both thou and thy son and thy son’s son also, for thou hast delivered us from the hand of Midian.

Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.

23 B ut Gideon replied, I will not rule over you, neither shall my son rule over you; the LORD shall rule over you.

А Гедеон им каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.

24 A nd Gideon said unto them, I desire to make a request of you that ye each one would give me the earrings of his prey. (For they had golden earrings because they were Ishmaelites.)

Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото <неприятелите>, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).

25 A nd they answered, We will willingly give them. And they spread a garment, and each one cast therein the earrings of his prey.

И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.

26 A nd the weight of the golden earrings that he requested was a thousand seven hundred shekels of gold, without the ornaments and collars and purple clothing that was on the kings of Midian and without the chains that were about their camels’ necks.

И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни <сикли>, освен полумесецообразните <украшения>, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.

27 A nd Gideon made an ephod of them and kept it in his city of Ophrah, and all Israel fornicated after it in that place, and it became a snare unto Gideon and to his house.

И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.

28 T hus Midian was broken before the sons of Israel so that they lifted up their heads no more. And the land rested forty years in the days of Gideon.

Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.

29 ¶ And Jerubbaal, the son of Joash, went and dwelt in his own house.

Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.

30 A nd Gideon had seventy sons that came out of his loins, for he had many wives.

И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.

31 A nd his concubine that was in Shechem, she also bore him a son, whose name he called Abimelech.

Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

32 A nd Gideon, the son of Joash, died in a good old age and was buried in the sepulchre of Joash, his father, in Ophrah of the Abiezrites.

И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.

33 A nd it came to pass as soon as Gideon was dead that the sons of Israel turned again and fornicated after the Baalim and made Baalberith their god.

А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.

34 A nd the sons of Israel did not remember the LORD their God, who had delivered them out of the hands of all their enemies on every side,

И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;

35 n either were they merciful with the house of Jerubbaal, namely, Gideon, according to all the good which he had done unto Israel.

нито показаха благост към дома на Ероваала (<който е> Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.