1 T hen the men of Ephraim said to him, “ What is this thing you have done to us, not calling us when you went to fight against Midian?” And they contended with him vigorously.

Тогава ефремците казаха на <Гедеона>: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.

2 B ut he said to them, “What have I done now in comparison with you? Is not the gleaning of the grapes of Ephraim better than the vintage of Abiezer?

А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?

3 G od has given the leaders of Midian, Oreb and Zeeb into your hands; and what was I able to do in comparison with you?” Then their anger toward him subsided when he said that.

Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

4 T hen Gideon and the 300 men who were with him came to the Jordan and crossed over, weary yet pursuing.

И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.

5 H e said to the men of Succoth, “Please give loaves of bread to the people who are following me, for they are weary, and I am pursuing Zebah and Zalmunna, the kings of Midian.”

И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

6 T he leaders of Succoth said, “ Are the hands of Zebah and Zalmunna already in your hands, that we should give bread to your army?”

А сокхотските първенци <му> казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?

7 G ideon said, “ All right, when the Lord has given Zebah and Zalmunna into my hand, then I will thrash your bodies with the thorns of the wilderness and with briers.”

А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.

8 H e went up from there to Penuel and spoke similarly to them; and the men of Penuel answered him just as the men of Succoth had answered.

От там отиде във Фануил и каза на <жителите> му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

9 S o he spoke also to the men of Penuel, saying, “When I return safely, I will tear down this tower.”

А той говори и на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.

10 N ow Zebah and Zalmunna were in Karkor, and their armies with them, about 15, 000 men, all who were left of the entire army of the sons of the east; for the fallen were 120, 000 swordsmen.

А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.

11 G ideon went up by the way of those who lived in tents on the east of Nobah and Jogbehah, and attacked the camp when the camp was unsuspecting.

И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.

12 W hen Zebah and Zalmunna fled, he pursued them and captured the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna, and routed the whole army.

А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.

13 T hen Gideon the son of Joash returned from the battle by the ascent of Heres.

Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.

14 A nd he captured a youth from Succoth and questioned him. Then the youth wrote down for him the princes of Succoth and its elders, seventy-seven men.

И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

15 H e came to the men of Succoth and said, “Behold Zebah and Zalmunna, concerning whom you taunted me, saying, ‘ Are the hands of Zebah and Zalmunna already in your hand, that we should give bread to your men who are weary?’”

И <Гедеон> дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?

16 H e took the elders of the city, and thorns of the wilderness and briers, and he disciplined the men of Succoth with them.

И взе градските старейшини, и пустинни тръни и глогове, та наказа {Еврейски: поучи, <или>, овърша.} с тях сокхотските мъже.

17 H e tore down the tower of Penuel and killed the men of the city.

Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.

18 T hen he said to Zebah and Zalmunna, “What kind of men were they whom you killed at Tabor?” And they said, “They were like you, each one resembling the son of a king.”

Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.

19 H e said, “They were my brothers, the sons of my mother. As the Lord lives, if only you had let them live, I would not kill you.”

А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.

20 S o he said to Jether his firstborn, “Rise, kill them.” But the youth did not draw his sword, for he was afraid, because he was still a youth.

И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.

21 T hen Zebah and Zalmunna said, “Rise up yourself, and fall on us; for as the man, so is his strength.” So Gideon arose and killed Zebah and Zalmunna, and took the crescent ornaments which were on their camels’ necks.

Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та ни нападни; защото според човека е и силата му. И тъй, Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните <украшения>, които бяха на вратовете на камилите им.

22 T hen the men of Israel said to Gideon, “Rule over us, both you and your son, also your son’s son, for you have delivered us from the hand of Midian.”

Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.

23 B ut Gideon said to them, “I will not rule over you, nor shall my son rule over you; the Lord shall rule over you.”

А Гедеон им каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.

24 Y et Gideon said to them, “I would request of you, that each of you give me an earring from his spoil.” (For they had gold earrings, because they were Ishmaelites.)

Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото <неприятелите>, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).

25 T hey said, “We will surely give them.” So they spread out a garment, and every one of them threw an earring there from his spoil.

И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.

26 T he weight of the gold earrings that he requested was 1, 700 shekels of gold, besides the crescent ornaments and the pendants and the purple robes which were on the kings of Midian, and besides the neck bands that were on their camels’ necks.

И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни <сикли>, освен полумесецообразните <украшения>, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.

27 G ideon made it into an ephod, and placed it in his city, Ophrah, and all Israel played the harlot with it there, so that it became a snare to Gideon and his household. Forty Years of Peace

И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.

28 S o Midian was subdued before the sons of Israel, and they did not lift up their heads anymore. And the land was undisturbed for forty years in the days of Gideon.

Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.

29 T hen Jerubbaal the son of Joash went and lived in his own house.

Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.

30 N ow Gideon had seventy sons who were his direct descendants, for he had many wives.

И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.

31 H is concubine who was in Shechem also bore him a son, and he named him Abimelech.

Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

32 A nd Gideon the son of Joash died at a ripe old age and was buried in the tomb of his father Joash, in Ophrah of the Abiezrites.

И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.

33 T hen it came about, as soon as Gideon was dead, that the sons of Israel again played the harlot with the Baals, and made Baal-berith their god.

А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.

34 T hus the sons of Israel did not remember the Lord their God, who had delivered them from the hands of all their enemies on every side;

И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;

35 n or did they show kindness to the household of Jerubbaal ( that is, Gideon) in accord with all the good that he had done to Israel.

нито показаха благост към дома на Ероваала (<който е> Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.