1 ¶ These are the words which Moses spoke unto all Israel on this side of the Jordan in the wilderness, in the plain over against the Red sea, between Paran, Tophel, Laban, Hazeroth, and Dizahab.

Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 ( There are eleven days’ journey from Horeb by the way of Mount Seir unto Kadeshbarnea.)

(Има единадесет дена <разстояние> от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3 A nd it came to pass in the fortieth year, in the eleventh month, on the first day of the month, that Moses spoke unto the sons of Israel, according unto all that the LORD had commanded him regarding them;

В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4 a fter he had slain Sihon, the king of the Amorites, who dwelt in Heshbon, and Og, the king of Bashan, who dwelt at Astaroth in Edrei;

след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 o n this side of the Jordan, in the land of Moab, Moses resolved to declare this law, saying,

Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6 T he LORD our God spoke unto us in Horeb, saying, Ye have dwelt long enough in this mount;

Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7 t urn and take your journey and go to the mount of the Amorite and unto all the places nearby, in the plain, in the hills, and in the valleys and to the Negev and by the sea side to the land of the Canaanite and unto Lebanon unto the great river, the river Euphrates.

Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни <места> в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

8 B ehold, I have given the land in your presence; go in and possess the land which the LORD swore unto your fathers, Abraham, Isaac, and Jacob, that he would give unto them and to their seed after them.

Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9 ¶ And I spoke unto you at that time, saying, I am not able to bear you myself alone;

В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10 t he LORD your God has multiplied you, and, behold, ye are this day as the stars of heaven for multitude.

Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11 L et the LORD God of your fathers add upon you a thousand times so many more as ye are and bless you, as he has promised!

(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12 H ow can I myself alone bear your troubles and your burdens and your strife?

Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

13 G ive me from among you, of your tribes, wise and understanding and expert men, and I will make them the head over you.

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 A nd ye answered me and said, The thing which thou hast spoken is good for us to do.

И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

15 S o I took the principals of your tribes, wise men and experts, and made them princes over you, princes over thousands and princes over hundreds and princes over fifties and princes over tens and officers among your tribes.

Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 A nd I charged your judges at that time, saying, Hear the causes between your brethren and judge righteously between every man and his brother and the stranger that is with him.

И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17 Y e shall not respect persons in judgment, but ye shall hear the small as well as the great; ye shall not be afraid of the face of man, for the judgment is God’s; and the cause that is too hard for you, bring it unto me, and I will hear it.

В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

18 A nd I commanded you at that time all the things which ye should do.

И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19 ¶ And when we departed from Horeb, we went through all that great and terrible wilderness, which ye saw by the way of the mountain of the Amorite, as the LORD our God commanded us; and we came to Kadeshbarnea.

Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

20 T hen I said unto you, Ye are come unto the mountain of the Amorite, which the LORD our God gives unto us.

И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

21 B ehold, the LORD thy God has given the land before thee; go up and possess it, as the LORD God of thy fathers has said unto thee; fear not, neither be discouraged.

Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 A nd ye came near unto me every one of you and said, We will send men before us, and they shall spy us out the land and bring us word again by what way we must go up and into what cities we shall come.

Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23 A nd the saying seemed good unto me, and I took twelve men of you, one of each tribe.

Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 A nd they turned and went up into the mountain and came unto the valley of Eshcol and spied out the land.

И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25 A nd they took of the fruit of the land in their hands and brought it down unto us and brought us word again and said, It is a good land which the LORD our God gives us.

И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26 N otwithstanding ye would not go up, but rebelled against the commandment of the LORD your God;

Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27 a nd ye murmured in your tents and said, Because the LORD hated us, he has brought us forth out of the land of Egypt to deliver us into the hand of the Amorite, to destroy us.

Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 W here shall we go up? Our brethren have discouraged our heart, saying, This people is greater and taller than we; the cities are great and walled up to heaven; and moreover we have seen the sons of the Anakims there.

Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29 T hen I said unto you, Dread not, neither be afraid of them.

Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30 T he LORD your God who goes before you, he shall fight for you, according to all that he did with you in Egypt before your eyes;

Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31 a nd in the wilderness thou hast seen how that the LORD thy God bore thee, as a man doth bear his son, in all the way that ye went until ye came into this place.

и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

32 Y et with all this ye did not believe in the LORD your God,

А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33 w ho went in the way before you to search you out a place to pitch your tents, with fire by night, to show you by what way ye should go, and with a cloud by day.

Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 A nd the LORD heard the voice of your words and was angry and swore, saying,

А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

35 S urely not one of these men of this evil generation shall see that good land, which I swore to give unto your fathers,

Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 e xcept Caleb the son of Jephunneh; he shall see it, and to him will I give the land that he has trodden upon, and to his sons, because he has perfectly followed the LORD.

освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37 A lso the LORD was angry with me for your sakes, saying, Thou shalt not go in there either.

Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38 B ut Joshua, the son of Nun, who stands before thee, he shall go in there; encourage him; for he shall cause Israel to inherit it.

Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде <земята> за наследство на Израиля.

39 M oreover your little ones, whom ye said should be a prey and your children who in that day had no knowledge between good and evil, they shall go in there, and unto them will I give it, and they shall inherit it.

При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават <още> добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам <земята> и те ще я владеят.

40 B ut as for you, return and take your journey into the wilderness by the way of the Red sea.

Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 T hen ye answered and said unto me, We have sinned against the LORD, we will go up and fight, according to all that the LORD our God has commanded us. And when ye had girded on every man his weapons of war, ye were ready to go up into the mountain.

Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42 A nd the LORD said unto me, Say unto them, Do not go up or fight, for I am not among you, lest ye be smitten before your enemies.

А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

43 S o I spoke unto you, and ye would not hear but were rebels against the word of the LORD, and went presumptuously up into the hill.

Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44 A nd the Amorite, who dwelt in that mountain, came out against you and chased you, as bees do, and destroyed you in Seir, even unto Hormah.

Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45 A nd ye returned and wept before the LORD, but the LORD would not hearken to your voice, nor give ear unto you.

И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46 S o ye abode in Kadesh many days, according unto the days that ye abode there.

Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте <там>.