1 ¶ And it came to pass that the people complained in an evil manner in the ears of the LORD, and the LORD heard it; and his anger was kindled, and the fire of the LORD burnt among them and consumed in the uttermost parts of the camp.

И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.

2 T hen the people cried unto Moses, and when Moses prayed unto the LORD, the fire was quenched.

Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

3 A nd he called the name of the place Taberah because the fire of the LORD burnt among them.

И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.

4 ¶ And the vulgar who were mixed in among them returned to their lust; and even the sons of Israel wept and said, Who shall give us flesh to eat?

И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 W e remember the fish, which we freely ate in Egypt, the cucumbers and the melons and the leeks and the onions and the garlic,

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

6 b ut now our soul is dried away; there is nothing at all besides this manna before our eyes.

а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

7 A nd the manna was as coriander seed, and the colour thereof as the colour of bdellium.

(А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 A nd the people scattered about and gathered it and ground it in mills or beat it in a mortar and baked it in pans and made cakes of it, and the taste of it was as the taste of fresh oil.

И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

9 A nd when the dew fell upon the camp in the night, the manna fell upon it.

Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

10 T hen Moses heard the people weep throughout their families, each man in the door of his tent; and the anger of the LORD was kindled greatly; Moses also was displeased.

И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

11 A nd Moses said unto the LORD, Why hast thou afflicted thy slave and why have I not found grace in thy sight, that thou layest the burden of all these people upon me?

Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

12 H ave I conceived all these people? Have I begotten them, that thou should say unto me, Carry them in thy bosom, as a nurse carries a sucking child, unto the land which thou hast sworn unto their fathers?

Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

13 W here should I find flesh to give unto all these people? For they weep unto me, saying, Give us flesh that we may eat.

От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

14 I am not able to bear all these people alone because it is too heavy for me.

Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

15 A nd if thou must deal thus with me, kill me, I pray thee, out of hand, if I have found grace in thy sight; and let me not see my wretchedness.

Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 ¶ Then the LORD said unto Moses, Gather unto me seventy men of the elders of Israel, whom thou knowest to be elders of the people, and their princes; and bring them unto the tabernacle of the testimony that they may stand there with thee.

Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

17 A nd I will come down and talk with thee there, and I will take of the spirit which is in thee and will put it upon them, and they shall bear the burden of the people with thee, that thou bear it not thyself alone.

И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 B ut thou shalt say unto the people, Sanctify yourselves for tomorrow, and ye shall eat flesh, for ye have wept in the ears of the LORD, saying, Who shall give us flesh to eat? for it was better with us in Egypt. Therefore the LORD will give you flesh, and ye shall eat.

И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

19 Y e shall not eat one day nor two days nor five days neither ten days nor twenty days,

Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

20 B ut even a whole month, until it comes out of your nostrils and it becomes loathsome unto you, because ye have despised the LORD who is among you and have wept before him, saying, Why have we come forth out of Egypt?

но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

21 T hen Moses said, The people, among whom I am, are six hundred thousand footmen, and thou hast said, I will give them flesh that they may eat a whole month!

И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 S hall sheep and oxen be slain for them, to suffice them? Or shall all the fish of the sea be gathered together for them, to suffice them?

Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 T hen the LORD said unto Moses, Is the LORD’s hand waxed short? Thou shalt see now whether my word shall come to pass unto thee or not.

А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.

24 ¶ And Moses went out and told the people the words of the LORD and gathered the seventy men of the elders of the people and set them round about the tabernacle.

И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

25 T hen the LORD came down in the cloud and spoke unto him and took of the spirit that was in him and gave it unto the seventy elders, and it came to pass that when the spirit rested upon them, they prophesied and did not cease.

Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 B ut there remained two of the men in the camp, the name of the one was Eldad and the name of the other Medad, upon whom the spirit also rested; and they were of those that were written, but they had not gone unto the tabernacle; and they began to prophesy in the camp.

Обаче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 A nd a young man ran and told Moses, and said, Eldad and Medad prophesy in the camp.

И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 T hen Joshua the son of Nun, the minister of Moses, one of his young men, answered and said, My lord Moses, forbid them.

И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

29 A nd Moses said unto him, Art thou jealous for my sake? It would be good that all the LORD’s people were prophets and that the LORD would put his spirit upon them!

А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

30 A nd Moses withdrew into the camp, he and the elders of Israel.

И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

31 ¶ And there went forth a wind from the LORD and brought quail from the sea and left them upon the camp, a day’s journey on this side and a day’s journey on the other side, round about the camp and almost two cubits high upon the face of the earth.

Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те <летяха> до два лакътя над повърхността на земята.

32 T hen the people stood up all that day and all that night and all the next day, and they gathered the quail; he that gathered least gathered ten heaps, and they spread them all abroad for themselves round about the camp.

Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 A nd while the flesh was yet between their teeth, before it was chewed, the wrath of the LORD was kindled against the people, and the LORD smote the people with a very great plague.

А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

34 A nd he called the name of that place Kibrothhattaavah because there they buried the people that lusted.

И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде.

35 F rom Kibrothhattaavah he moved the people unto Hazeroth, and they abode at Hazeroth.

А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.