1 ¶ And, behold, a man of God came out of Judah by the word of the LORD unto Bethel; and Jeroboam stood by the altar to burn incense.

И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

2 A nd he cried against the altar by the word of the LORD and said, O altar, altar, thus hath the LORD said: Behold, a child shall be born unto the house of David, Josiah by name; and upon thee he shall sacrifice the priests of the high places that burn incense upon thee, and men’s bones shall be burnt upon thee.

И <човекът> извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

3 A nd he gave a sign the same day, saying, This is the sign which the LORD has spoken: Behold, the altar shall be rent, and the ashes with the burnt fat that are upon it shall be poured out.

И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4 A nd when King Jeroboam heard the word of the man of God, who had cried out against the altar in Bethel, that he put forth his hand from the altar, saying, Lay hold on him. And his hand, which he put forth against him, dried up, so that he could not pull it in again to him.

А, когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

5 T he altar also was rent, and the ashes with the burnt fat were poured out from the altar, according to the sign which the man of God had given by the word of the LORD.

Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

6 T hen the king answered and said unto the man of God, Intreat now the face of the LORD thy God and pray for me, that my hand may be restored me again. And the man of God besought the LORD, and the king’s hand was restored him again and became as it was before.

Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

7 A nd the king said unto the man of God, Come home with me and refresh thyself, and I will give thee a gift.

Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

8 B ut the man of God said unto the king, If thou wilt give me half thy house, I will not go in with thee, neither will I eat bread nor drink water in this place,

Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9 f or so was it charged me by the word of the LORD, saying, Eat no bread nor drink water nor turn again by the same way that thou camest.

защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб <там>, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

10 S o he went another way and did not return by the way that he came to Bethel.

Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

11 ¶ Now there dwelt an old prophet in Bethel, and his sons came and told him all the works that the man of God had done that day in Bethel; they also told their father the words which he had spoken unto the king.

А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

12 A nd their father said unto them, What way did he go? And his sons showed him the way the man of God had gone, who had come from Judah.

И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

13 A nd he said unto his sons, Saddle me the ass. So they saddled him the ass, and he rode thereon

Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

14 a nd went after the man of God and found him sitting under an oak; and he said unto him, Art thou the man of God that didst come from Judah? And he said, I am.

отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: Аз съм.

15 T hen he said unto him, Come home with me and eat bread.

Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

16 A nd he said, I may not return with thee nor go in with thee; neither will I eat bread nor drink water with thee in this place,

А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

17 f or it was said to me by the word of the LORD, Thou shalt eat no bread nor drink water there nor turn again to go by the way that thou camest.

защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

18 A nd the other said unto him, I am a prophet also as thou art, and an angel spoke unto me by the word of the LORD, saying, Bring him back with thee into thy house, that he may eat bread and drink water. But he lied unto him.

А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. <Обаче> той го лъжеше.

19 S o he went back with him and ate bread in his house and drank water.

И тъй, <човекът> се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

20 A nd it came to pass, as they sat at the table, that the word of the LORD came unto the prophet that brought him back,

А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

21 a nd he cried unto the man of God that came from Judah, saying, Thus hath the LORD said, Forasmuch as thou hast rebelled against the mouth of the LORD and hast not kept the commandment which the LORD thy God commanded thee,

та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

22 b ut didst come back and hast eaten bread and drunk water in the place, of which the LORD did say to thee, Eat no bread and drink no water; thy carcase shall not come unto the sepulchre of thy fathers.

но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода <там, затова> тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

23 ¶ And when he had eaten of the bread and after he had drunk, the prophet that had brought him back saddled an ass for him,

И след като <човекът> беше ял хляб и пил, <старият пророк> оседла осела на пророка, когото бе върнал.

24 a nd as he went, a lion met him by the way and slew him, and his carcase was cast in the way, and the ass stood by it, and the lion also stood by the carcase.

А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

25 A nd, behold, men passed by and saw the carcase cast in the way, and the lion standing by the carcase; and they came and told it in the city where the old prophet dwelt.

И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк.

26 A nd when the prophet that had brought him back from the way heard of it, he said, It is the man of God, who rebelled against the word of the LORD; therefore, the LORD has delivered him unto the lion, who has torn him and slain him, according to the word of the LORD, which he spoke unto him.

А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

27 A nd he spoke to his sons, saying, Saddle me an ass. And they saddled it for him.

Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28 A nd he went and found his carcase cast in the way, and the ass and the lion standing by the carcase; the lion had not eaten the carcase nor torn the ass.

И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

29 A nd the prophet took up the carcase of the man of God and laid it upon the ass and brought it back. And the old prophet came to the city to mourn and to bury him.

И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

30 A nd he laid his carcase in his own grave, and they mourned over him, saying, Alas, my brother!

И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, <казвайки>: Уви, брате мой!

31 A nd it came to pass, after he had buried him, that he spoke to his sons, saying, When I am dead, then bury me in the sepulchre in which the man of God is buried; lay my bones beside his bones.

И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

32 F or that which he proclaimed by the word of the LORD against the altar in Bethel and against all the houses of the high places, which are in the cities of Samaria, shall surely come to pass.

защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

33 A fter this thing Jeroboam did not return from his evil way, but made again of the lowest of the people priests of the high places; whoever would, he consecrated him, and he became one of the priests of the high places.

Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

34 A nd this became the cause of sin unto the house of Jeroboam for which it was cut off and destroyed from off the face of the earth.

И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.