1 ¶ My son, forget not my law, but let thine heart keep my commandments:

Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

2 F or they shall add length of days and long life and peace unto thee.

Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

3 L et not mercy and truth forsake thee; bind them about thy neck; write them upon the tablet of thine heart:

Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

4 S o shalt thou find grace and good favour in the sight of God and man.

Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

5 T rust in the LORD with all thine heart and lean not unto thine own understanding.

Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

6 I n all thy ways acknowledge him, and he shall direct thy paths.

Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

7 ¶ Be not wise in thine own eyes; fear the LORD and depart from evil.

Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

8 I t shall be medicine to thy navel and marrow to thy bones.

Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

9 H onour the LORD with thy substance and with the firstfruits of all thine increase:

Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

10 S o shall thy barns be filled with plenty, and thy presses shall burst out with new wine.

Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

11 M y son, do not despise the chastening of the LORD; neither be weary of his correction:

Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

12 F or the LORD chastens whom he loves and delights in, even as a father to his son.

Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

13 ¶ Blessed is the man that has found wisdom and who brings to light intelligence,

Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

14 f or the merchandise of it is better than the merchandise of silver and the fruits thereof more than fine gold.

Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея <по-скъпа> от чисто злато.

15 S he is more precious than precious stones, and all the things thou canst desire are not to be compared unto her.

Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16 L ength of days is in her right hand and in her left hand riches and honour.

Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

17 H er ways are ways of pleasantness, and all her paths are peace.

Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

18 S he is a tree of life to those that lay hold upon her, and blessed is every one that retains her.

Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

19 T he LORD by wisdom has founded the earth; by intelligence has he established the heavens.

С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

20 B y his knowledge the depths are broken up, and the heavens drop down the dew.

Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

21 ¶ My son, do not let them depart from thine eyes; keep sound wisdom and discretion,

Сине мой, тия <неща> да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

22 s o shall they be life unto thy soul and grace to thy neck.

Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

23 T hen shalt thou walk in thy way safely, and thy foot shall not stumble.

Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

24 W hen thou liest down, thou shalt not be afraid: yea, thou shalt lie down, and thy sleep shall be sweet.

Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25 T hou shall not be afraid of sudden fear, neither of the desolation of the wicked when it comes.

Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26 F or the LORD shall be thy confidence and shall keep thy foot from being taken.

Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

27 ¶ Do not withhold good from those to whom it is due, when it is in the power of thine hand to do it.

Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да <им> го направиш.

28 D o not say unto thy neighbour, Go and come again and tomorrow I will give when thou hast it by thee.

Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си <това, което му се пада>.

29 D o not devise evil against thy neighbour, seeing he dwells securely by thee.

Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

30 D o not sue a man without cause, if he has done thee no harm.

Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

31 E nvy thou not the oppressor and choose none of his ways.

Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

32 F or the perverse is an abomination to the LORD; but his secret is with the righteous.

Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

33 T he curse of the LORD is in the house of the wicked, but he shall bless the habitation of the just.

Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

34 S urely he scorns the scorners; but he gives grace unto the humble.

Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

35 T he wise shall inherit glory; but shame shall be the promotion of fools.

Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.