1 ¶ Now a certain man was sick, named Lazarus, of Bethany, the town of Mary and her sister Martha.

Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2 ( It was that Mary who anointed the Lord with ointment and wiped his feet with her hair whose brother Lazarus was sick.)

(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 T herefore his sisters sent unto him, saying, Lord, behold, he whom thou lovest is sick.

И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 W hen Jesus heard that, he said, This sickness is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God might be glorified thereby.

А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 N ow Jesus loved Martha and her sister and Lazarus.

А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

6 W hen he had heard therefore that he was sick, he abode two days still in the same place where he was.

Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

7 T hen after that he said to his disciples, Let us go into Judea again.

А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 H is disciples said unto him, Rabbi, the Jews of late sought to stone thee, and goest thou there again?

Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 J esus answered, Are there not twelve hours in the day? If anyone walks in the day, he does not stumble because he sees the light of this world.

Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 B ut he who walks in the night stumbles because there is no light in him.

Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 H aving said that he said unto them, Our friend Lazarus sleeps, but I go that I may awake him out of sleep.

Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 T hen his disciples said, Lord, if he sleeps, he shall be saved.

Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 B ut Jesus had spoken of his death, and they thought that he had spoken of taking of rest in sleep.

Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 T hen Jesus said unto them plainly, Lazarus has died.

Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 A nd I am glad for your sakes that I was not there, in order that ye may believe; nevertheless let us go unto him.

И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 T hen Thomas said, who is called Didymus, unto his fellowdisciples, Let us go also, that we may die with him.

Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 ¶ Then when Jesus came, he found that he had lain in the grave four days already.

И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.

18 N ow Bethany was near unto Jerusalem, about fifteen furlongs off;

А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 a nd many of the Jews had come to Martha and Mary to comfort them concerning their brother.

и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 T hen Martha, as soon as she heard that Jesus was coming, went and met him; but Mary sat still in the house.

Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 T hen Martha said unto Jesus, Lord, if thou hadst been here, my brother would not have died.

Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 B ut I know that even now whatsoever thou wilt ask of God, God will give it unto thee.

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 J esus said unto her, Thy brother shall rise again.

Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 M artha said unto him, I know that he shall rise again in the resurrection in the last day.

Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 J esus said unto her, I AM the resurrection and the life; he that believes in me, though he is dead, yet shall he live;

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 a nd whosoever lives and believes in me shall never die. Believest thou this?

и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 S he said unto him, Yes, Lord, I believe that thou art the Christ, the Son of God, who should come into the world.

Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 A nd having said this, she went away and called Mary her sister secretly, saying, The Master is come, and calls for thee.

И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 A s soon as she heard that, she arose quickly and came unto him.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 ( Now Jesus was not yet come into the town, but was in that place where Martha met him.)

Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31 T hen the Jews who were with her in the house and comforted her, when they saw Mary, that she rose up hastily and went out, followed her, saying, She goes unto the grave to weep there.

А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32 T hen when Mary was come where Jesus was and saw him, she fell down at his feet, saying unto him, Lord, if thou hadst been here, my brother would not have died.

И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 ¶ When Jesus therefore saw her weeping and the Jews also weeping who came with her, he became enraged in the Spirit and stirred himself up

Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34 a nd said, Where have ye laid him? They said unto him, Lord, come and see.

И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 J esus wept.

Исус се просълзи.

36 T hen the Jews said, Behold how he loved him!

Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 A nd some of them said, Could not this man, who opened the eyes of the blind, have also caused that this man should not have died?

А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 J esus therefore, becoming enraged again in himself, came to the grave. It was a cave, and a stone lay upon it.

Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39 J esus said, Take ye away the stone. Martha, the sister of him that had died, said unto him, Lord, by this time he stinks, for he has been dead four days.

Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.

40 J esus said unto her, Did I not say unto thee that if thou wouldest believe thou shalt see the glory of God?

Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 T hen they took away the stone from the place where the dead was laid. And Jesus, lifting up his eyes, said, Father, I thank thee that thou hast heard me.

И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 A nd I knew that thou hearest me always, but because of the people who stand by I said it, that they may believe that thou hast sent me.

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 A nd having said these things, he cried with a loud voice, Lazarus, come forth.

Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 T hen he that had been dead came forth, bound hand and foot with graveclothes, and his face was bound about with a napkin. Jesus said unto them, Loose him, and let him go.

Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 ¶ Then many of the Jews who had come to Mary and had seen what Jesus did believed on him.

Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.

46 B ut some of them went unto the Pharisees and told them what Jesus had done.

А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 T hen the high priests and the Pharisees gathered a council and said, What shall we do? for this man does many signs.

Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 I f we let him thus alone, everyone will believe on him, and the Romans shall come and take away both our place and the nation.

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

49 A nd one of them, named Caiaphas, being the high priest that same year, said unto them, Ye know nothing at all

А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 n or consider that it is expedient for us that one man should die for the people, and not that the whole nation be lost.

нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 A nd this he spoke not of himself; but being high priest that year, he prophesied that Jesus should die for the nation;

Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 a nd not for that nation only, but that he should also gather together in one the sons of God that were scattered abroad.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 S o that from that day forth they took counsel together to kill him.

И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 J esus therefore no longer walked openly among the Jews, but went from there unto a country near to the wilderness into a city called Ephraim and there continued with his disciples.

Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55 A nd the passover of the Jews was now at hand, and many went out of the country up to Jerusalem before the passover to purify themselves;

А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 a nd they sought for Jesus and spoke among themselves as they stood in the temple, What think ye, that he will not come to the feast?

И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

57 N ow both the high priests and the Pharisees had given a commandment, that if anyone knew where he was he should show it, that they might take him.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.