1 ¶ Now the feast of unleavened bread drew near, which is called the Passover.

А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 A nd the princes of the priests and scribes sought how they might kill him, but they feared the people.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

3 T hen Satan entered into Judas surnamed Iscariot, being of the number of the twelve.

Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

4 A nd he went and spoke with the princes of the priests and captains, how he might betray him unto them.

и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 A nd they were glad and covenanted to give him money.

И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

6 A nd he promised and sought opportunity to betray him unto them in the absence of the multitude.

И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

7 ¶ Then came the day of unleavened bread, when the passover lamb must be killed.

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

8 A nd he sent Peter and John, saying, Go and prepare us the passover lamb that we may eat.

И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9 A nd they said unto him, Where wilt thou that we prepare?

А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10 A nd he said unto them, Behold, when ye are entered into the city, there ye shall find a man bearing a pitcher of water; follow him into the house where he enters in.

А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11 A nd ye shall say unto the husband of the house, The Master saith unto thee, Where is the guestchamber where I shall eat the passover lamb with my disciples?

и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 A nd he shall show you a large upper room furnished; there make ready.

И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 A nd they went and found as he had said unto them; and they made ready the passover lamb.

И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14 A nd when the hour was come, he sat down at the table, and the twelve apostles with him.

И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 A nd he said unto them, With desire I have greatly desired to eat this passover lamb with you before I suffer;

И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

16 f or I say unto you, I will not eat any more thereof until it is fulfilled in the kingdom of God.

защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17 A nd taking the cup, having given thanks, he said, Take this, and divide it among yourselves,

И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18 f or I say unto you, I will not drink again of the fruit of the vine until the kingdom of God shall come.

защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 A nd taking bread, having given thanks, he broke it and gave unto them, saying, This is my body which is given for you; do this in remembrance of me.

И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

20 L ikewise also he took and gave them the cup after supper, saying, This cup is the new testament in my blood, which is shed for you.

Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 ¶ But with all this, behold, the hand of him that betrays me is with me on the table.

Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 A nd truly the Son of man goes as it was determined; but woe unto that man by whom he is betrayed!

Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 A nd they began to enquire among themselves, which of them it was that should do this thing.

И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 A nd there was also a contention among them, which of them should be accounted the greatest.

Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25 T hen he said unto them, The kings of the Gentiles exercise lordship over them, and those that exercise authority upon them are called well-doers.

А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26 B ut ye shall not be so, but he that is greatest among you, let him be as the younger; and he that is prince, as he that doth serve.

Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

27 F or who is greater, he that sits at the table or he that serves? Is it not he that sits at the table? But I am among you as he that serves.

Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28 B ut ye are those who have continued with me in my temptations.

А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29 A nd I appoint unto you a kingdom as my Father has appointed unto me;

Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30 t hat ye may eat and drink at my table in my kingdom and sit on thrones judging the twelve tribes of Israel.

да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31 A nd the Lord said, Simon, Simon, behold, Satan has desired to have you that he may sift you as wheat;

Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

32 b ut I have prayed for thee that thy faith fail not; and when thou art converted, strengthen thy brethren.

но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 A nd he said unto him, Lord, I am ready to go with thee, both into prison and to death.

<Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34 A nd he said, I tell thee, Peter, thou shalt deny three times that thou knowest me before the cock shall crow this day.

А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35 A nd he said unto them, When I sent you without purse and provision bag and shoes, lacked ye anything? And they said, Nothing.

И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 T hen he said unto them, But now, he that has a purse, let him take it and likewise his provision bag; and he that has no sword, let him sell his garment and buy one.

И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 F or I say unto you that this that is written must yet be accomplished in me, And he was reckoned among the transgressors; for the things written concerning me have a fulfillment.

защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

38 T hen they said, Lord, behold, here are two swords. And he said unto them, It is enough.

И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 ¶ And he came out and went as he was wont to the mount of Olives, and his disciples also followed him.

И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40 A nd when he was at the place, he said unto them, Pray that ye enter not into temptation.

И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41 A nd he withdrew from them about a stone’s cast and kneeled down and prayed,

И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

42 s aying, Father, if thou be willing, remove this cup from me; nevertheless not my will, but thine, be done.

Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43 A nd there appeared an angel unto him from heaven, strengthening him.

И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44 A nd being in agony, he prayed more earnestly; and his sweat was as it were great drops of blood falling down to the ground.

И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 A nd when he rose up from prayer and was come to his disciples, he found them sleeping for sorrow

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46 a nd said unto them, Why sleep ye? rise and pray, lest ye enter into temptation.

Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 ¶ And while he yet spoke, behold a multitude, and he that was called Judas, one of the twelve, went before them and drew near unto Jesus to kiss him.

Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48 B ut Jesus said unto him, Judas, betrayest thou the Son of man with a kiss?

А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 W hen those who were about him saw what would follow, they said unto him, Lord, shall we smite with the sword?

И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 A nd one of them smote the slave of the prince of the priests and cut off his right ear.

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

51 A nd Jesus answered and said, Suffer ye thus far. And he touched his ear and healed him.

А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52 T hen Jesus said unto the princes of the priests and captains of the temple and the elders, who were come to him, Are ye come out as against a thief with swords and staves?

А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53 W hen I was daily with you in the temple, ye stretched forth no hands against me; but this is your hour, and the power of darkness.

Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54 ¶ Then they took him and led him and brought him into the house of the prince of the priests. And Peter followed afar off.

И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55 A nd when they had kindled a fire in the midst of the hall and were set down together, Peter sat down among them.

И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 B ut a certain maid beheld him as he sat by the fire and earnestly looked upon him and said, This man was also with him.

И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57 A nd he denied him, saying, Woman, I know him not.

А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58 A nd after a little while another saw him and said, Thou art also of them. And Peter said, Man, I am not.

След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59 A nd about the space of one hour after, another confidently affirmed, saying, Of a truth this fellow also was with him, for he is a Galilaean.

И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60 A nd Peter said, Man, I know not what thou sayest. And immediately while he yet spoke, the cock crew.

А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61 T hen the Lord turned and looked upon Peter. And Peter remembered the word of the Lord how he had said unto him, Before the cock crows, thou shalt deny me three times.

И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 A nd Peter went out and wept bitterly.

И излезе вън та плака горко.

63 ¶ And the men that held Jesus mocked him and smote him.

И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

64 A nd when they had blindfolded him, they struck him on the face and asked him, saying, Prophesy, who is it that smote thee?

и като Го закриваха питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

65 A nd they spoke many other things blasphemously against him.

И много други хули изговориха против Него.

66 A nd as soon as it was day, the elders of the people and the princes of the priests and the scribes came together and led him into their council, saying,

И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67 A rt thou the Christ? tell us. And he said unto them, If I tell you, ye will not believe;

Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 a nd if I also ask you, ye will not answer me nor let me go;

и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

69 b ut from now on the Son of man shall sit on the right hand of the power of God.

Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 T hen they all said, Art thou then the Son of God? And he said unto them, Ye say that I AM.

И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

71 A nd they said, What need we any further witness? for we ourselves have heard of his own mouth.

А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.