1 ¶ As snow in summer and as rain in harvest, so honour is not suited for a fool.

Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 ¶ As the sparrow in its wandering, as the swallow in its flight, so the curse causeless shall never come.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 ¶ A whip for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the fool’s back.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 ¶ Never answer a fool according to his folly lest thou also be like unto him.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 A nswer the fool showing him his folly lest he be wise in his own conceit.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 ¶ He that gives responsibility to one who is not able to carry it out is like him that sends a message by the hand of a fool, and he shall drink the damage.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

7 L ike unto the way that the one who is lame walks, so is a proverb in the mouth of the fool.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 A s he that binds the stone in the sling, so is he that gives honour to a fool.

Както <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 A s thorns sunk into the hand of one who is drunk, so is a proverb in the mouth of fools.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 ¶ The great God that formed all things rewards both the fool and transgressors.

Както стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 ¶ As a dog returns to his vomit, so the fool returns to his folly.

Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 ¶ Seest thou a man wise in his own conceit? there is more hope of a fool than of him.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 ¶ The slothful man saith, There is a lion in the way; a lion is in the streets.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 ¶ As the door turns upon his hinges, so does the slothful upon his bed.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 ¶ The slothful hides his hand in his bosom; it grieves him to bring it again to his mouth.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 ¶ The sluggard is wiser in his own conceit than seven men that can give him counsel.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 ¶ He that passes by and meddles with strife not belonging to him is like one that takes a dog by the ears.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 ¶ As a mad man who casts firebrands, arrows, and death,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

19 s o is the man that destroys his friend and says, Am I not in sport?

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

20 ¶ Where there is no wood, the fire goes out, so where there is no talebearer, the strife ceases.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 C harcoal for burning coals and wood for fire, and a contentious man to kindle strife.

Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 T he words of a talebearer seem smooth, but they go down into the innermost parts of the belly.

Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

23 ¶ Burning lips and a wicked heart are like a potsherd covered with silver dross.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 ¶ He that hates dissembles with his lips and lays up deceit within him;

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 w hen he speaks fair, do not believe him, for there are seven abominations in his heart.

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 E ven though his hatred is covered up in the desert, his wickedness shall be showed before the whole congregation.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 ¶ Whosoever digs a pit shall fall therein, and he that rolls a stone, it will return upon him.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 ¶ A lying tongue hates those that are afflicted by it, and a flattering mouth works ruin.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.