1 ¶ Jesus, therefore, six days before the passover, came to Bethany, where Lazarus was who had been dead, whom he raised from the dead.

А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 T here they made him a supper; and Martha served, but Lazarus was one of those that sat at the table with him.

Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3 T hen Mary took a pound of ointment of spikenard, very costly, and anointed the feet of Jesus and wiped his feet with her hair; and the house was filled with the odour of the ointment.

Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 T hen said one of his disciples, Judas Iscariot, Simon’s son, who should betray him,

Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5 W hy was this ointment not sold for three hundred denarius and given to the poor?

Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6 T his he said, not that he cared for the poor, but because he was a thief and had the bag and would take from what was put therein.

А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

7 T herefore Jesus said, Let her alone; against the day of my burying she has kept this;

Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 f or the poor ye always have with you, but ye shall not always have me.

Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

9 A great multitude of the Jews therefore knew that he was there; and they came not only for Jesus’ sake, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.

А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

10 S o the princes of the priests took counsel that they might also put Lazarus to death

А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

11 b ecause by reason of him many of the Jews went away and believed on Jesus.

защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

12 ¶ On the next day the multitude that were come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem,

На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

13 t ook branches of palm trees and went forth to meet him and cried, Hosanna; Blessed is he that comes in the name of the Lord, the King of Israel.

взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

14 A nd Jesus, when he had found a young ass, sat upon it, as it is written,

А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

15 F ear not, daughter of Sion; behold, thy King comes, sitting on an ass’s colt.

"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

16 H is disciples did not understand these things at first, but when Jesus was glorified, then they remembered that these things were written of him and that they had done these things unto him.

Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

17 T he multitude, therefore, that was with him when he called Lazarus out of his grave and raised him from the dead, bore witness.

Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

18 F or this cause the multitude also met him, for they had heard that he had done this sign.

По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 T he Pharisees therefore said among themselves, Perceive ye how ye prevail nothing? behold, the world is gone after him.

За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

20 ¶ And there were certain Greeks among them that came up to worship at the feast;

А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 t he same came therefore to Philip, who was of Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, Lord, we desire to see Jesus.

Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

22 P hilip came and told Andrew, and then Andrew and Philip told Jesus.

Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

23 A nd Jesus answered them, saying, The hour comes in which the Son of man shall be clarified.

А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 V erily, verily, I say unto you, Except the grain of wheat falls into the ground and dies, it abides alone; but if it dies, it brings forth much fruit.

Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 H e that loves his life shall lose it, and he that hates his life in this world shall keep it unto life eternal.

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 I f anyone serves me, let them follow me; and where I am, there shall my servant be also; the one that serves me, will my Father honour.

Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

27 ¶ Now is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour, but for this have I come in this hour.

Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

28 F ather, clarify thy name. Then there came a voice from the heaven, saying, I have clarified it and will clarify it again.

Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

29 T he people, therefore, that were present and heard it, said that it thundered; others said, An angel spoke to him.

На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

30 J esus answered and said, This voice came not because of me, but for your sakes.

Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

31 N ow is the judgment of this world; now shall the prince of this world be cast out.

Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 A nd I, if I be lifted up from the earth, will draw all men unto me.

И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 T his he said, signifying what death he should die.

А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 T he people answered him, We have heard out of the law that the Christ abides for ever; and how sayest thou, It is expedient that the Son of man be lifted up? Who is this Son of man?

Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

35 T hen Jesus said unto them, Yet a little while is the Light with you. Walk while ye have the light, lest darkness come upon you; for he that walks in darkness does not know where he goes.

Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

36 W hile ye have the Light, believe in the Light that ye may be the sons of light. Jesus spoke these things and departed and hid himself from them.

Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

37 ¶ But although he had done so many signs before them, yet they did not believe in him,

Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 t hat the word of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spoke, Lord, who shall believe our report? and to whom has the arm of the Lord been revealed?

за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

39 T herefore they could not believe, because Isaiah said again,

Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

40 H e has blinded their eyes and hardened their heart, that they should not see with their eyes nor understand with their heart and be converted, and I should heal them.

"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

41 I saiah said these things when he saw his glory and spoke of him.

Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

42 ¶ Nevertheless, even among the princes many believed in him, but because of the Pharisees they did not confess him, lest they should be put out of the synagogue;

Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 f or they loved the glory of men more than the glory of God.

защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

44 ¶ But Jesus cried and said, He that believes in me, believes not in me, but in him that sent me,

А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45 a nd he that sees me sees him that sent me.

И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46 I am come as a light into the world that whosoever believes in me should not abide in darkness.

Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

47 A nd if anyone hears my words and believes not, I judge him not, for I came not to judge the world but to save the world.

И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 H e that rejects me and does not receive my words has one that judges him: the word that I have spoken, the same shall judge him in the last day.

Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 F or I have not spoken of myself; but the Father who sent me, he gave me a commandment, what I should say and what I should speak.

Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

50 A nd I know that his commandment is eternal life; whatsoever I speak therefore, even as the Father said unto me, so I speak.

И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.