1 ¶ We have heard with our ears, O God, our fathers have told us, what work thou didst in their days in the times of old.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 H ow thou didst drive out the Gentiles with thy hand and plant them in their place; how thou didst afflict the peoples and cast them out.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 F or they did not get the land in inheritance by their own sword, neither did their own arm save them, but thy right hand and thine arm, and the light of thy countenance because thy delight was in them.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T hou art my King, O God; command saving health unto Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 T hrough thee will we push down our enemies; through thy name will we tread under those that rise up against us.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 F or I will not trust in my bow, neither shall my sword save me.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 B ut thou hast saved us from our enemies and hast put to shame those that hated us.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 I n God we boast all the day long and praise thy name for ever. Selah.

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 ¶ But thou hast cast us off and put us to shame and doth not go forth with our armies.

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 T hou makest us to turn back from the enemy, and we are spoiled by those who hate us.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 T hou hast given us over like sheep appointed for food and hast scattered us among the Gentiles.

Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 T hou hast sold thy people for nothing and dost not increase thy wealth by their price.

Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 T hou makest us a reproach to our neighbours, a scorn and a derision to those that are round about us.

Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 T hou makest us a byword among the Gentiles, a shaking of the head among the people.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 M y confusion is continually before me, and the shame of my face has covered me,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 f or the voice of him that reproaches and blasphemes by reason of the enemy and of the avenger.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 ¶ All this is come upon us; yet we have not forgotten thee, neither have we dealt falsely in thy covenant.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 O ur heart is not turned back, neither have our steps declined from thy way

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 t hough thou hast sore broken us in the place of dragons and covered us with the shadow of death.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 I f we have forgotten the name of our God or stretched out our hands to a strange god,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 s hall not God search this out? For he knows the secrets of the heart.

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Y ea, for thy sake are we killed all the day long; we are counted as sheep for the slaughter.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 A wake, why sleepest thou, O Lord? Arise, do not cast us off for ever.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 W hy dost thou hide thy face and forget our affliction and our oppression?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 F or our soul is bowed down to the dust; our belly cleaves unto the earth.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 A rise for our help and ransom us for thy mercies’ sake.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.