1 O h Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado la obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T ú con tu mano echaste fuera las naciones, y a ellos los plantaste. Afligiste a los pueblos, y a ellos los hiciste crecer.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 P ues no por su espada tomaron posesión de la tierra, ni su brazo los salvó, sino tu diestra y tu brazo, y la luz de tu presencia, porque te complaciste en ellos.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T ú eres mi Rey, oh Dios; manda victorias a Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 C ontigo rechazaremos a nuestros adversarios; en tu nombre hollaremos a los que contra nosotros se levanten.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 P orque yo no confiaré en mi arco, ni me salvará mi espada;

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 p ues tú nos has salvado de nuestros adversarios, y has avergonzado a los que nos aborrecen.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 E n Dios nos hemos gloriado todo el día, y por siempre alabaremos tu nombre. (Selah )

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 S in embargo, tú nos has rechazado y nos has confundido, y no sales con nuestros ejércitos.

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 N os haces retroceder ante el adversario, y los que nos aborrecen tomaron botín para sí.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 N os entregas como ovejas para ser devorados, y nos has esparcido entre las naciones.

Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 V endes a tu pueblo a bajo precio, y no te has beneficiado con su venta.

Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 N os haces el oprobio de nuestros vecinos, escarnio y burla de los que nos rodean.

Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 N os pones por proverbio entre las naciones, causa de risa entre los pueblos.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 T odo el día mi ignominia está delante de mí, y la vergüenza de mi rostro me ha abrumado,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 p or la voz del que me reprocha y vitupera, por la presencia del enemigo y del vengativo.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 T odo esto nos ha sobrevenido, pero no nos hemos olvidado de ti, ni hemos faltado a tu pacto.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 N o se ha vuelto atrás nuestro corazón, ni se han desviado nuestros pasos de tu senda;

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 s in embargo, nos has quebrantado en la región de los chacales, y nos has cubierto con la sombra de la muerte.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 S i nos hubiéramos olvidado del nombre de nuestro Dios, o extendido nuestras manos a un dios extraño,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ¿ no se habría dado cuenta Dios de esto? Pues El conoce los secretos del corazón.

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 P ero por causa tuya nos matan cada día; se nos considera como ovejas para el matadero.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 ¡ Despierta! ¿Por qué duermes, Señor ? ¡Levántate! No nos rechaces para siempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 ¿ Por qué escondes tu rostro y te olvidas de nuestra aflicción y de nuestra opresión ?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 P orque nuestra alma se ha hundido en el polvo; nuestro cuerpo está pegado a la tierra.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 ¡ Levántate! Sé nuestra ayuda, y redímenos por amor de tu misericordia.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.