1 ¿ No está el hombre obligado a trabajar sobre la tierra ? ¿ No son sus días como los días de un jornalero ?

Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 C omo esclavo que suspira por la sombra, y como jornalero que espera con ansias su paga,

Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 a sí me han dado en herencia meses inútiles, y noches de aflicción me han asignado.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 C uando me acuesto, digo: “¿Cuándo me levantaré?” Pero la noche sigue, y estoy dando vueltas continuamente hasta el amanecer.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 M i carne está cubierta de gusanos y de una costra de tierra; mi piel se endurece y supura.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 M is días pasan más veloces que la lanzadera, y llegan a su fin sin esperanza.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 R ecuerda, oh Dios, que mi vida es un soplo, mis ojos no volverán a ver el bien.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 E l ojo del que me ve no me verá más; tus ojos estarán sobre mí, pero yo no existiré.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 C omo una nube se desvanece y pasa, así el que desciende al Seol no subirá;

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 n o volverá más a su casa, ni su lugar lo verá más.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 P or tanto, no refrenaré mi boca, hablaré en la angustia de mi espíritu, me quejaré en la amargura de mi alma.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 ¿ Soy yo el mar, o un monstruo marino, para que me pongas guardia?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 S i digo: “Mi cama me consolará, mi lecho atenuará mi queja ”,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 e ntonces tú me asustas con sueños y me aterrorizas con visiones;

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 m i alma, pues, escoge la asfixia, la muerte, en lugar de mis dolores.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 L anguidezco; no he de vivir para siempre. Déjame solo, pues mis días son un soplo.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 ¿ Qué es el hombre para que lo engrandezcas, para que te preocupes por él,

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 p ara que lo examines cada mañana, y a cada momento lo pongas a prueba ?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 ¿ Nunca apartarás de mí tu mirada, ni me dejarás solo hasta que trague mi saliva?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 ¿ He pecado ? ¿Qué te he hecho a ti, oh guardián de los hombres ? ¿Por qué has hecho de mí tu blanco, de modo que soy una carga para mí mismo?

Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 E ntonces, ¿por qué no perdonas mi transgresión y quitas mi iniquidad ? Porque ahora dormiré en el polvo; y tú me buscarás, pero ya no existiré.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.