1 Y yo mismo, Pablo, os ruego por la mansedumbre y la benignidad de Cristo, yo, que soy humilde cuando estoy delante de vosotros, pero osado para con vosotros cuando estoy ausente,

И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

2 r uego, pues, que cuando esté presente, no tenga que ser osado con la confianza con que me propongo proceder resueltamente contra algunos que nos consideran como si anduviéramos según la carne.

моля ви се, когато съм при вас <да се> не <принудя> да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3 P ues aunque andamos en la carne, no luchamos según la carne;

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 p orque las armas de nuestra contienda no son carnales, sino poderosas en Dios para la destrucción de fortalezas;

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

5 d estruyendo especulaciones y todo razonamiento altivo que se levanta contra el conocimiento de Dios, y poniendo todo pensamiento en cautiverio a la obediencia de Cristo,

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6 y estando preparados para castigar toda desobediencia cuando vuestra obediencia sea completa.

И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 V osotros veis las cosas según la apariencia exterior. Si alguno tiene confianza en sí mismo de que es de Cristo, considere esto dentro de sí otra vez: que así como él es de Cristo, también lo somos nosotros.

Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме <Христови>.

8 P ues aunque yo me gloríe más todavía respecto de nuestra autoridad, que el Señor nos dio para edificación y no para vuestra destrucción, no me avergonzaré,

Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9 p ara que no parezca como que deseo asustaros con mis cartas.

<Обаче> нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 P orque ellos dicen: Las cartas son severas y duras, pero la presencia física es poco impresionante, y la manera de hablar menospreciable.

Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11 E sto tenga en cuenta tal persona: que lo que somos en palabra por carta, estando ausentes, lo somos también en hechos, estando presentes.

Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива <сме> и на дело, когато сме при вас.

12 P orque no nos atrevemos a contarnos ni a compararnos con algunos que se alaban a sí mismos; pero ellos, midiéndose a sí mismos y comparándose consigo mismos, carecen de entendimiento.

Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 M as nosotros no nos gloriaremos desmedidamente, sino dentro de la medida de la esfera que Dios nos señaló como límite para llegar también hasta vosotros.

А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 P ues no nos excedemos a nosotros mismos, como si no os hubiéramos alcanzado, ya que nosotros fuimos los primeros en llegar hasta vosotros con el evangelio de Cristo;

Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 n o gloriándonos desmedidamente, esto es, en los trabajos de otros, sino teniendo la esperanza de que conforme vuestra fe crezca, nosotros seremos, dentro de nuestra esfera, engrandecidos aún más por vosotros,

И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного,

16 p ara anunciar el evangelio aun a las regiones que están más allá de vosotros, y para no gloriarnos en lo que ya se ha hecho en la esfera de otro.

така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 P ero el que se gloria, que se glorie en el Señor.

А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 P orque no es aprobado el que se alaba a sí mismo, sino aquel a quien el Señor alaba.

Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.