1 O ye, oh Señor, una causa justa; atiende a mi clamor; presta oído a mi oración, que no es de labios engañosos.

(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

2 Q ue mi vindicación venga de tu presencia; que tus ojos vean con rectitud.

Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

3 T ú has probado mi corazón, me has visitado de noche; me has puesto a prueba y nada hallaste; he resuelto que mi boca no peque.

Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 E n cuanto a las obras de los hombres, por la palabra de tus labios yo me he guardado de las sendas de los violentos.

Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 M is pasos se han mantenido firmes en tus senderos. No han resbalado mis pies.

Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

6 Y o te he invocado, oh Dios, porque tú me responderás; inclina a mí tu oído, escucha mi palabra.

Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

7 M uestra maravillosamente tu misericordia, tú que salvas a los que se refugian a tu diestra huyendo de los que se levantan contra ellos.

Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

8 G uárdame como a la niña de tus ojos; escóndeme a la sombra de tus alas

Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

9 d e los impíos que me despojan, de mis enemigos mortales que me rodean.

От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 H an cerrado su insensible corazón; hablan arrogantemente con su boca.

Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 A hora nos han cercado en nuestros pasos; fijan sus ojos para echar nos por tierra,

Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;

12 c omo león que ansía despedazar, como leoncillo que acecha en los escondrijos.

Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 L evántate, Señor, sal a su encuentro, derríbalo; con tu espada libra mi alma del impío,

Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 d e los hombres, con tu mano, oh Señor, de los hombres del mundo, cuya porción está en esta vida, y cuyo vientre llenas de tu tesoro; se llenan de hijos, y dejan lo que les sobra a sus pequeños.

От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 E n cuanto a mí, en justicia contemplaré tu rostro; al despertar, me saciaré cuando contemple tu imagen.

А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.