1 М олитва Давидова. Вислухай, Господи, правду мою, послухай благання моє! Почуй молитву мою із уст необлудних!

(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

2 В ід Твого лиця нехай вирок мій вийде, а очі Твої нехай бачать мою правоту!

Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

3 Т и випробував моє серце, навістив уночі, перетопив Ти мене, й не знайшов чогось злого. і роздумував я, щоб лихе з моїх уст не виходило,

Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 а в людських ділах, за словом уст Твоїх, я стерігся доріг гнобителя.

Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 З міцняй стопи мої на дорогах Твоїх, щоб кроки мої не хиталися!

Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

6 Я кличу до Тебе, бо відповіси мені, Боже, нахили Своє ухо до мене, вислухай мову мою,

Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

7 п окажи дивну милість Свою, Спасителю тих, хто вдається до Тебе від заколотників проти правиці Твоєї.

Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

8 Х орони Ти мене, як зіницю Свою, дочку ока, у тіні Своїх крил заховай Ти мене

Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

9 в ід безбожних, що гублять мене, смертельні мої вороги оточили мене!

От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 Т овщем замкнули вони своє серце, уста їхні говорять бундючно.

Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 В ороги оточили тепер наші кроки, наставили очі свої, щоб мене повалити на землю...

Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;

12 і з них кожен подібний до лева, що шарпати прагне, й як левчук, що сидить в укритті...

Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 У стань же, о Господи, його попередь, кинь його на коліна! Мечем Своїм душу мою збережи від безбожного,

Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 в ід людей рукою Своєю, Господи, від людей цього світу, що частка їхня в цьому житті, що Ти скарбом Своїм наповняєш їхнє черево! Ситі їхні сини, останок же свій для дітей вони лишать.

От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 А я в правді побачу обличчя Твоє, і, збудившись, насичусь Твоєю подобою!

А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.