1 І оце Соломонові приповісті, що зібрали люди Єзекії, Юдиного царя.

И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

2 С лава Божа щоб справу сховати, а слава царів щоб розвідати справу.

Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

3 Н ебо високістю, і земля глибиною, і серце царів недослідимі.

Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

4 Я к відкинути жужель від срібла, то золотареві виходить посудина,

Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

5 к оли віддалити безбожного з-перед обличчя царевого, то справедливістю міцно поставиться трон його.

Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

6 П еред царем не пишайся, а на місці великих не стій,

Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

7 б о ліпше, як скажуть тобі: Ходи вище сюди! аніж тебе знизити перед шляхетним, що бачили очі твої.

Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

8 Н е спішися ставати до позову, бо що будеш робити в кінці його, як тебе засоромить твій ближній?

Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

9 С удися за сварку свою з своїм ближнім, але не виявляй таємниці іншого,

Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,

10 щ об тебе не образив, хто слухати буде, і щоб не вернулась на тебе обмова твоя.

Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

11 З олоті яблука на срібнім тарелі це слово, проказане часу свого.

Дума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.

12 З олотая сережка й оздоба зо щирого золота це мудрий картач для уважного уха.

Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

13 Н емов снігова прохолода в день жнив посол вірний для тих, хто його посилає, і він душу пана свого оживляє.

Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

14 Х мари та вітер, а немає дощу це людина, що чваниться даром, та його не дає.

Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.

15 В олодар зм'якшується терпеливістю, а м'якенький язик ломить кістку.

Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

16 Я кщо мед ти знайшов, то спожий, скільки досить тобі, щоб ним не пересититися та не звернути.

Намерил ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

17 З держуй ногу свою від дому твого товариша, щоб тобою він не переситивсь, і не зненавидів тебе.

Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

18 М олот, і меч, і гостра стріла, людина, що говорить на ближнього свого, як свідок брехливий.

Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.

19 Г нилий зуб та кульгава нога це надія на зрадливого радника в день твого утиску.

Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

20 Щ о здіймати одежу холодного дня, що лити оцет на соду, це співати пісні серцю засмученому.

Както един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

21 Я кщо голодує твій ворог нагодуй його хлібом, а як спрагнений він водою напій ти його,

Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

22 б о цим пригортаєш ти жар на його голову, і Господь надолужить тобі!

Защото <така> ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

23 В ітер північний народжує дощ, а таємний язик сердите обличчя.

Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

24 Л іпше жити в куті на даху, ніж з сварливою жінкою в спільному домі.

По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

25 Д обра звістка з далекого краю це холодна водиця на спрагнену душу.

Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

26 Д жерело скаламучене чи зіпсутий потік це праведний, що схиляється перед безбожним.

Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е <като> мътен извор и развален източник.

27 Ї сти меду багато не добре, так досліджувати власну славу неслава.

Не е добре да яде някой много мед. Така също <не> е славно да търсят <хората> своята си слава.

28 Л юдина, що стриму немає для духу свого, це зруйноване місто без муру.

Който не владее духа си Е <като> съборен град без стени.