1 ( 2-2) І молився Йона до Господа, Бога свого, з утроби тієї риби,

Тогава Иона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза:

2 ( 2-3) та й казав: Я кликав з нещастя свого до Господа, і відповідь дав Він мені, із нутра шеолу кричав я, і почув Ти мій голос!

В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на преизподнята извиках, <и> Ти чу гласа ми.

3 ( 2-4) І Ти кинув мене в глибочінь, у серце моря, і потік оточив був мене. Усі хвилі Твої та буруни Твої надо мною пройшли.

Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, И потоци ме обиколиха; Всичките твои вълни и големи води преминаха над мене.

4 ( 2-5) І сказав я: Я вигнаний з-перед очей Твоїх, проте ще побачу я храм Твій святий.

И аз рекох: Отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.

5 ( 2-6) Вода аж по душу мене обгорнула, безодня мене оточила, очерет обвиває кругом мою голову!

Водите ме обкръжиха дори до душа, Бездната ме обгърна, Морският бурен се обви около главата ми.

6 ( 2-7) Я зійшов аж до споду гори, а земля її засуви стали за мною навіки! Та підіймеш із ями життя моє, Господи, Боже Ти мій!

Слязох до дъното на планините; Земните лостове ме <затвориха> за винаги; Но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова.

7 ( 2-8) Як у мені омлівала душа моя, Господа я спогадав, і молитва моя ця до Тебе долинула, до храму святого Твого!

Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.

8 ( 2-9) Ті, що тримаються марних божків, свого Милосердного кидають.

Ония, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, <спазвана> за тях.

9 ( 2-10) А я голосною подякою принесу Тобі жертву, про що присягав я, те виконаю. Спасіння у Господа!

Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.

10 ( 2-11) І Господь звелів рибі, і вона викинула Йону на суходіл.

И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Иона на сушата.