1 М ій сину, якщо поручився ти за свого ближнього, дав руку свою за чужого,

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

2 т и попався до пастки з-за слів своїх уст, схоплений ти із-за слів своїх уст!

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 У чини тоді це, сину мій, та рятуйсь, бо впав ти до рук свого ближнього: іди, впади в порох, і на ближніх своїх напирай,

Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 н е дай сну своїм очам, і дрімання повікам своїм,

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 р ятуйся, як серна, з руки, і як птах із руки птахолова!

<Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

6 І ди до мурашки, лінюху, поглянь на дороги її й помудрій:

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 н ема в неї володаря, ані урядника, ані правителя;

Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 в она заготовлює літом свій хліб, збирає в жнива свою їжу.

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

9 А ж доки, лінюху, ти будеш вилежуватись, коли ти зо сну свого встанеш?

До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 Щ е трохи поспати, подрімати ще трохи, руки трохи зложити, щоб полежати,

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 і прийде, немов волоцюга, твоя незаможність, і злидні твої, як озброєний муж!...

Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 Л юдина нікчемна, чоловік злочинний, він ходить з лукавими устами,

Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 в ін моргає очима своїми, шургає своїми ногами, знаки подає пальцями своїми,

Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 в його серці лукавство виорює зло кожночасно, сварки розсіває,

<Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 т ому нагло приходить погибіль його, буде раптом побитий і ліку нема!

Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 О цих шість ненавидить Господь, а ці сім то гидота душі Його:

Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 о чі пишні, брехливий язик, і руки, що кров неповинну ллють,

Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 с ерце, що плекає злочинні думки, ноги, що сквапно біжать на лихе,

Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 с відок брехливий, що брехні роздмухує, і хто розсіває сварки між братів!

Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 С тережи, сину мій, заповідь батька свого, і не відкидай науки матері своєї!

Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 П рив'яжи їх на серці своєму назавжди, повісь їх на шиї своїй!

Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 В она буде провадити тебе у ході, стерегтиме тебе, коли будеш лежати, а пробудишся мовити буде до тебе!

Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23 Б о заповідь Божа світильник, а наука то світло, дорога ж життя то навчальні картання,

Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

24 щ об тебе стерегти від злосливої жінки, від облесливого язика чужинки.

За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 Н е жадай її вроди у серці своїм, і тебе хай не візьме своїми повіками,

Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 б о вартість розпусної жінки то боханець хліба, а жінка заміжня вловлює душу цінну...

Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 Ч и візьме людина огонь на лоно своє, і одіж її не згорить?

Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 Ч и буде людина ходити по вугіллю розпаленому, і не попаляться ноги її?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 Т ак і той, хто вчащає до жінки свого ближнього: не буде некараним кожен, хто доторкнеться до неї!

Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 Н е погорджують злодієм, якщо він украде, щоб рятувати життя своє, коли він голодує,

<Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 т а як буде він знайдений, всемеро він відшкодує, віддасть все майно свого дому!

И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 Х то чинить перелюб, не має той розуму, він знищує душу свою,

Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 п обої та сором він знайде, а ганьба його не зітреться,

Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34 б о заздрощі лютість мужчини, і не змилосердиться він у день помсти:

Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 в ін не зверне уваги на жоден твій викуп, і не схоче, коли ти гостинця прибільшиш!

Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.