1 І сказав Господь до Самуїла: Аж доки ти сумуватимеш за Саулом? Таж Я відкинув його, щоб не царював над Ізраїлем. Наповни рога свого оливою, та й іди, пошлю тебе до віфлеємлянина Єссея, бо Я наглянув Собі царя між синами його.
Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.
2 І сказав Самуїл: Як я піду? А почує Саул, то вб'є мене. А Господь сказав: Візьми в свою руку теля з великої худоби, та й скажеш: Я прийшов, щоб принести жертву для Господа.
А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;
3 І закличеш Єссея на жертву, а Я тобі дам знати, що маєш робити, і помажеш Мені того, кого скажу тобі.
и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.
4 І зробив Самуїл, що Господь говорив. І прийшов він до Віфлеєму, а старші міста вийшли йому назустріч із тремтінням. І сказали вони: Чи твій прихід то мир?
И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?
5 А він відказав: Мир! Я прийшов, щоб принести жертву Господеві. Освятіться, і прийдете зо мною до жертви. І освятив він Єссея та синів його, і покликав їх на жертву.
И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.
6 І сталося, як вони поприходили, то побачив він Еліява, та й сказав: Справді перед Господом помазанець Його!
И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.
7 Т а Господь сказав Самуїлові: Не дивись на обличчя його та на високість зросту його, бо Я відкинув його Собі! Бо Бог бачить не те, що бачить людина: чоловік бо дивиться на лице, а Господь дивиться на серце.
Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
8 І покликав Єссей Авінадава, і привів його перед Самуїла, та той сказав: Також цього не вибрав Господь!
Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а <Самуил> каза: И тогова не е избрал Господ.
9 І привів Єссей Шамму, та Самуїл сказав: Також цього не вибрав Господь.
Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.
10 І привів Єссей сімох своїх синів перед Самуїла. І сказав Самуїл до Єссея: Цих не вибрав Господь.
И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.
11 І сказав Самуїл до Єссея: Чи то всі твої діти? А той відказав: Ще позостався найменший, він пасе отару. І сказав Самуїл до Єссея: Пошли ж привести його, бо не сядемо за стіл, аж поки він не прийде сюди.
Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около <трапезата> догде не дойде тук.
12 І послав він, і привів його, а він рум'яний, із гарними очима та хорошого стану. А Господь сказав Самуїлові: Устань, помаж його, бо це він!
И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.
13 І взяв Самуїл рога оливи, та й помазав його серед братів його. І Дух Господній злинув на Давида, і був на ньому від того дня й далі. А Самуїл устав, і пішов до Рами.
Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.
14 І Дух Господній відступився від Саула, а напав його дух злий, посланий від Господа.
А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.
15 І сказали раби Саула до нього: Оце злий дух від Бога нападає на тебе.
И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;
16 Н ехай скаже пан наш, раби твої пошукають тобі кого, хто вміє грати на гуслах. І станеться, коли буде на тебе злий дух від Бога, то заграє той рукою своєю, і буде тобі добре.
затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.
17 І сказав Саул до рабів своїх: Нагляньте мені кого, хто добре грає, і приведіть до мене.
И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.
18 І відповів один із слуг, і сказав: Ось бачив я сина віфлеємлянина Єссея, що вміє грати, лицар та вояка, і розуміється на речах, і чоловік хорошої постави. І Господь із ним.
Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.
19 І послав Саул послів до Єссея й сказав: Пошли до мене Давида, сина свого, що при отарі.
Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.
20 І взяв Єссей осла, наладованого хлібом, та бурдюка вина, та одне козля, і послав через сина свого Давида до Саула.
И тъй Есей взе осел <натоварен> с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида.
21 І прийшов Давид до Саула, та й став перед ним. І той сильно полюбив його, і він став йому зброєношею.
И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и <Давид> му стана оръженосец.
22 І послав Саул до Єссея, говорячи: Нехай остається Давид при мені, бо він знайшов ласку в очах моїх.
И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.
23 І бувало, коли злий дух від Бога нападав на Саула, то Давид брав гусла, та й грав своєю рукою. І легшало Саулові, і ставало йому добре, і відступав від нього той злий дух.
И когато <злият> дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.