1 Д ля дириґетна хору. На „Лілеї". Свідоцтво. Псалом Асафів. (80-2) Пастирю ізраїлів, послухай же, Ти, що провадиш, немов ту отару, Йосипа, що на Херувимах сидиш, появися

(По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

2 ( 80-3) перед обличчям Єфрема, і Веніямина, і Манасії! Пробуди Свою силу, і прийди, щоб спасти нас!

Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

3 ( 80-4) Боже, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

4 ( 80-5) Господи, Боже Саваоте, доки будеш Ти гніватися на молитву народу Свого?

Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

5 ( 80-6) Ти вчинив був, що їли вони слізний хліб, і їх напоїв Ти сльозами великої міри...

Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

6 ( 80-7) Ти нас положив суперечкою нашим сусідам, і насміхаються з нас неприятелі наші...

Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

7 ( 80-8) Боже Саваоте, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

8 ( 80-9) Виноградину Ти переніс із Єгипту, Ти вигнав народи й її посадив,

Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

9 ( 80-10) Ти випорожнив перед нею, і закоренила коріння своє, й переповнила край,

Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10 ( 80-11) гори покрилися тінню її, а віття її Божі кедри,

Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

11 ( 80-12) аж до моря галузки її посилаєш, а парості її до ріки!

Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

12 ( 80-13) Але нащо вилім зробив Ти в горожі її, і всі нищать її, хто проходить дорогою?

Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13 ( 80-14) Гризе її вепр лісовий, і звірина польова виїдає її!

Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14 ( 80-15) Боже Саваоте, вернися ж, споглянь із небес і побач, і відвідай цього виноградника,

Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

15 ( 80-16) і охорони його, якого насадила правиця Твоя, і галузку, яку Ти для Себе зміцнив!

И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

16 ( 80-17) В огні виноградина спалена, відтята, гинуть від свару обличчя Твого,

Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

17 ( 80-18) нехай буде рука Твоя над мужем Твоєї правиці, на людському сині, якого зміцнив Ти Собі!

Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.

18 ( 80-19) А ми не відступимо від Тебе, Ти нас оживиш, і ми будемо ім'я Твоє кликати!

Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

19 ( 80-20) Господи, Боже Саваоте, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.