1 Г оре місту цьому кровожерному, воно все неправда, воно повне насилля, грабіж не виходить із нього!

Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

2 Ч ути свист батога, гуркіт колеса, і чвал коней, і колеснична гуркотнява,

Пукот на бичове <се чува>, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

3 і гін верхівця, і полум'я меча, і блиск ратища, і багато побитих, і мертвих велике число, і трупу немає кінця, і спотикатимуться об їхній труп,

Конникът се качва <с> лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

4 ц е за многоту блудодійства розпусниці, привабно ласкавої, вправної в чарах, що народи за блуд свій вона продавала, а роди за чари свої.

<Това е> поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

5 О сь Я проти тебе, говорить Господь Саваот, і подолка твого підійму на обличчя твоє, і покажу Я твій сором народам, а царствам твій стид!

Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

6 І кину на тебе огиди, і погордженою вчиню Я тебе, і зроблю Я тебе, мов позорище!

Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

7 І станеться, кожен, хто вгледить тебе, від тебе втече та й прокаже: Пограбована Ніневія! Хто висловить їй співчуття? Звідки буду шукати тобі потішителів?

Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

8 Ч и краща ти від Но-Амона, що сидить серед рік, вода коло нього, що вал його море, від моря його мур?

Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови <води>?

9 Е тіопія сила його, і Єгипет, і не має кінця. Пут та лівійці були тобі в поміч,

Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

10 т а й він на вигнання пішов, у полон... А діти його порозбивані на роздоріжжі всіх вулиць, і кидали жереб про славних його, й всі вельможі його у кайдани закуті.

Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

11 У п'єшся і ти, будеш схована, твердині від ворога будеш шукати і ти!

Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

12 В сі фортеці твої, мов ті фіґи з доспілими овочами: коли затрясуться, то падають в уста того, хто їх їсть.

Всичките ти крепости ще бъдат <Като> смоковници с първозрелите <си> смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.

13 О сь народ твій немов ті жінки серед тебе: вони повідчиняють твоїм ворогам брами краю твого, огонь пожере твої засуви.

Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

14 В оди на облогу собі набери, твердині свої позміцняй, увійди до болота та в глині топчись, форму на цеглу візьми міцно в руку.

Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

15 Т ам огонь тебе з'їсть, посіче тебе меч, пожеруть тебе, наче та гусінь. Стань численна, як гусінь, стань численна, немов сарана,

Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

16 п онамножуй купців своїх більше від зірок небесних, але гусінь та знищить тебе й полетить!

(Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) <Както> изедникът опустоши и отлетя,

17 В ельможні твої немов та сарана, гетьмани твої мов мошва, що гніздиться по стінах в день холоду, але сонце засвітить і вони помандрують, і не пізнане буде те місце, де вони пробували.

<Така и> коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

18 Т вої пастирі, царю асирійський, поснули, лежать вельможі твої, твій народ розпорошивсь по горах, і немає кому позбирати його.

Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

19 Н ема ліку для лиха твого, рана твоя невигойна! Всі, що звістку про тебе почують, заплещуть у долоні на тебе, бо над ким твоє зло не ходило постійно?

Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?