1 Д ля всього свій час, і година своя кожній справі під небом:

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 ч ас родитись і час помирати, час садити і час виривати посаджене,

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 ч ас вбивати і час лікувати, час руйнувати і час будувати,

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 ч ас плакати й час реготати, час ридати і час танцювати,

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 ч ас розкидати каміння і час каміння громадити, час обіймати і час ухилятись обіймів,

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 ч ас шукати і час розгубити, час збирати і час розкидати,

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 ч ас дерти і час зашивати, час мовчати і час говорити,

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 ч ас кохати і час ненавидіти, час війні і час миру!

Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 Я ка користь трудящому в тім, над чим трудиться він?

Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

10 Я бачив роботу, що Бог був дав людським синам, щоб трудились над нею,

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 у се Він прегарним зробив свого часу, і вічність поклав їм у серце, хоч не розуміє людина тих діл, що Бог учинив, від початку та аж до кінця...

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 Я знаю, немає нічого в них кращого, як тільки радіти й робити добро у своєму житті.

Познах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

13 І отож, як котрий чоловік їсть та п'є і в усім своїм труді радіє добром, це дар Божий!

И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 Я знаю, що все, що Бог робить, воно зостається навіки, до того не можна нічого додати, і з того не можна нічого відняти, і Бог так зробив, щоб боялись Його!

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

15 Щ о є, то було вже воно, і що статися має було вже, бо минуле відновлює Бог!

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 І я бачив під сонцем іще: місце суду, а в нім беззаконня, і місце правди, у ньому ж неправда...

Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

17 Я сказав був у серці своєму: Судитиме Бог справедливого й несправедливого, бо для кожної справи є час, і на всяке там діло.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

18 Я сказав був у серці своєму: Це для людських синів, щоб Бог випробовував їх, і щоб бачити їм, що вони як ті звірі,

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

19 б о доля для людських синів і доля звірини однакова доля для них: як оці помирають, так само вмирають і ті, і для всіх один подих, і нема над твариною вищости людям, марнота бо все!...

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 В се до місця одного йде: все постало із пороху, і вернеться все знов до пороху...

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 Х то те знає, чи дух людських синів підіймається вгору, і чи спускається вділ до землі дух скотини?

Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

22 І я бачив, нема чоловікові кращого, як ділами своїми радіти, бо це доля його! Бо хто поведе його глянути, що буде по ньому?...

Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?