1 Д ля дириґетна хору. Синів Кореєвих. Псалом навчальний. (44-2) Боже, своїми ушима ми чули, наші батьки нам оповідали: велике Ти діло вчинив за їхніх днів, за днів стародавніх:

(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 ( 44-3) Ти вигнав поганів Своєю рукою, а їх осадив, понищив народи, а їх Ти поширив!

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 ( 44-4) Не мечем бо своїм вони землю посіли, і їхнє рамено їм не помогло, а правиця Твоя та рамено Твоє, та Світло обличчя Твого, бо Ти їх уподобав!

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 ( 44-5) Ти Сам Цар мій, о Боже, звели ж про спасіння для Якова:

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 ( 44-6) Тобою поб'ємо своїх ворогів, ім'ям Твоїм будемо топтати повсталих на нас,

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 ( 44-7) бо я буду надіятися не на лука свого, і мій меч не поможе мені,

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 ( 44-8) але Ти нас спасеш від противників наших, і наших ненависників засоромиш!

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 ( 44-9) Ми хвалимось Богом щодня, і повіки ім'я Твоє славимо, Села,

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 ( 44-10) та однак Ти покинув і нас засоромив, і вже не виходиш із нашими військами:

Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 ( 44-11) Ти вчинив, що від ворога ми обернулись назад, а наші ненависники грабували собі наш маєток...

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 ( 44-12) Ти віддав нас на поїд, немов тих овечок, і нас розпорошив посеред народів,

Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 ( 44-13) Ти за безцін продав Свій народ, і ціни йому не побільшив!

Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 ( 44-14) Ти нас нашим сусідам віддав на зневагу, на наругу та посміх для наших околиць,

Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 ( 44-15) Ти нас учинив за прислів'я поганам, і головою хитають народи на нас...

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 ( 44-16) Передо мною щоденно безчестя моє, і сором вкриває обличчя моє,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 ( 44-17) через голос того, хто лає мене й проклинає, через ворога й месника...

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 ( 44-18) Прийшло було все це на нас, та ми не забули про Тебе, й заповіту Твого не порушили,

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 ( 44-19) не вступилось назад наше серце, і не відхилився наш крок від Твоєї дороги!

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 ( 44-20) Хоч у місце шакалів Ти випхнув був нас, і прикрив був нас смертною тінню,

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 ( 44-21) чи й тоді ми забули ім'я Бога нашого, і руки свої простягнули до Бога чужого?

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ( 44-22) Таж про те Бог довідається, бо Він знає таємності серця,

То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 ( 44-23) що нас побивають за Тебе щоденно, пораховано нас, як овечок жертовних...

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 ( 44-24) Прокинься ж, для чого Ти, Господи, спиш? Пробудися, не кидай назавжди!

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 ( 44-25) Для чого обличчя Своє Ти ховаєш, забуваєш про нашу недолю та нашу тісноту?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 ( 44-26) Бо душа наша знижилася аж до пороху, а живіт наш приліг до землі...

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 ( 44-27) Устань же, о Помоче наша, і викупи нас через милість Свою!

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.