1 І Йов далі вів мову свою та й сказав:

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 О , коли б я був той, як за місяців давніх, як за днів тих, коли боронив мене Бог,

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 к оли над головою моєю світився світильник Його, і при світлі його я ходив в темноті,

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 я к був я за днів тих своєї погожої осени, коли Божа милість була над наметом моїм,

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 к оли Всемогутній зо мною ще був, а навколо мене мої діти,

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 к оли мої кроки купалися в маслі, а скеля оливні струмки біля мене лила!...

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 К оли я виходив до брами при місті, і ставив на площі сидіння своє,

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 я к тільки вбачали мене юнаки то ховались, а старші вставали й стояли,

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 з верхники стримували свою мову та клали долоню на уста свої,

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 х овався тоді голос володарів, а їхній язик приліпав їм був до піднебіння...

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Б о яке ухо чуло про мене, то звало блаженним мене, і яке око бачило, то свідкувало за мене,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 б о я рятував бідаря, що про поміч кричав, і сироту та безпомічного.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Б лагословення гинучого на мене приходило, а серце вдовиці чинив я співаючим!

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 З одягавсь я у праведність, і вона зодягала мене, немов плащ та завій було право моє.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 О чима я був для сліпого, а кривому ногами я був.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Б ідарям я був батьком, суперечку ж, якої не знав, я досліджував.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Й я торощив злочинцеві щелепи, і виривав із зубів його схоплене.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 І я говорив: Умру я в своєму гнізді, і свої дні я помножу, немов той пісок:

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 д ля води був відкритий мій корень, а роса зоставалась на вітці моїй...

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 М оя слава була при мені все нова, і в руці моїй лук мій відновлював силу.

Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 М ене слухалися й дожидали, і мовчали на раду мою.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

22 П о слові моїм уже не говорили, і падала мова моя на них краплями.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 І чекали мене, як дощу, і уста свої відкривали, немов на весінній той дощик...

За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 К оли я, бувало, сміявся до них, то не вірили, та світла обличчя мого не гасили.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

25 В ибирав я дорогу для них і сидів на чолі, і пробував, немов цар той у війську, коли тішить засмучених він!

Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.