1 V olvió Job a reanudar su discurso y dijo:

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 « ¡Quién me volviera como en los meses pasados, como en los días en que Dios me guardaba,

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 c uando sobre mi cabeza hacía resplandecer su lámpara y a su luz caminaba yo en la oscuridad!

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 ¡ Así fue en los días de mi juventud, cuando el favor de Dios protegía mi morada;

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 c uando aún estaba conmigo el Omnipotente y mis hijos me rodeaban;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 c uando yo lavaba mis pies con leche y la piedra me derramaba ríos de aceite!

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 E ntonces yo salía a la puerta, a juicio, y en la plaza hacía preparar mi asiento.

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 A l verme, los jóvenes se escondían, los ancianos se levantaban y permanecían en pie,

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 l os príncipes dejaban de hablar y se tapaban la boca con la mano,

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 y la voz de los principales se apagaba y se les pegaba la lengua al paladar.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 E ntonces los que me oían me llamaban bienaventurado, y los que me veían testimoniaban a favor mío,

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 p orque yo libraba al pobre que clamaba y al huérfano que carecía de ayudador.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 L a bendición venía sobre mí del que estaba a punto de perderse, y al corazón de la viuda yo procuraba alegría.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 I ba yo vestido de justicia, cubierto con ella; como manto y diadema era mi rectitud.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Y o era ojos para el ciego, pies para el cojo

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 y padre para los necesitados. De la causa que no entendía, me informaba con diligencia;

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 y quebrantaba los colmillos del inicuo; de sus dientes le hacía soltar la presa.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 D ecía yo: “En mi nido moriré. Como arena multiplicaré mis días.”

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 M i raíz estaba abierta junto a las aguas, en mis ramas permanecía el rocío,

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 m i honra se renovaba en mí y mi arco se fortalecía en mi mano.

Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 » Los que me escuchaban, esperaban callados mi consejo;

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

22 t ras mi palabra no replicaban, pues mi razón destilaba sobre ellos.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 M e esperaban como a la lluvia; abrían su boca como a la lluvia tardía.

За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 S i me reía con ellos, no se lo creían; pero no dejaban que se apagara la luz de mi rostro.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

25 Y o les indicaba su camino y me sentaba entre ellos como el jefe. Vivía como un rey en medio de su ejército, o como el que consuela a los que lloran.

Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.