1 ¡ Bendice, alma mía, a Jehová! Jehová, Dios mío, mucho te has engrandecido; te has vestido de gloria y de magnificencia:

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2 e l que se cubre de luz como de vestidura, que extiende los cielos como una cortina,

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 q ue establece sus aposentos entre las aguas, el que pone las nubes por su carroza, el que anda sobre las alas del viento,

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 e l que hace a los vientos sus mensajeros y a las llamas de fuego sus ministros.

Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

5 É l fundó la tierra sobre sus cimientos; no será jamás removida.

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 C on el abismo, como con vestido, la cubriste; sobre los montes estaban las aguas.

Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 A tu reprensión huyeron; al sonido de tu trueno se apresuraron;

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8 s ubieron los montes, descendieron los valles al lugar que tú les fijaste.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 L es pusiste un límite, el cual no traspasarán, ni volverán a cubrir la tierra.

Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 T ú eres el que viertes los manantiales en los arroyos; van entre los montes,

<Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 d an de beber a todas las bestias del campo, mitigan su sed los asnos monteses.

Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

12 E n sus orillas habitan las aves del cielo; ¡cantan entre las ramas!

При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13 É l riega los montes desde sus aposentos; del fruto de sus obras se sacia la tierra.

<Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

14 É l hace brotar el heno para las bestias y la hierba para el servicio del hombre, para sacar el pan de la tierra,

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 e l vino que alegra el corazón del hombre, el aceite que hace brillar el rostro y el pan que sustenta la vida del hombre.

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 S e llenan de savia los árboles de Jehová, los cedros del Líbano que él plantó.

Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 A llí anidan las aves; en las hayas hace su casa la cigüeña.

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 L os montes altos son para las cabras monteses; las peñas, para madrigueras de los conejos.

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 H izo la luna para los tiempos; el sol conoce su ocaso.

Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

20 P ones las tinieblas, y es de noche; en ella corretean todas las bestias de la selva.

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 L os leoncillos rugen tras la presa y reclaman de Dios su comida.

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 S ale el sol, se recogen y se echan en sus cuevas.

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 S ale el hombre a su labor y a su labranza hasta la tarde.

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 ¡ Cuán innumerables son tus obras, Jehová! Hiciste todas ellas con sabiduría; ¡la tierra está llena de tus beneficios!

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25 H e allí el grande y ancho mar, en donde se mueven seres innumerables, seres pequeños y grandes.

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

26 A llí lo surcan las naves; allí este Leviatán que hiciste para que jugara en él.

Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41: 1.}, което си създал да играе в него.

27 T odos ellos esperan en ti, para que les des la comida a su tiempo.

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 T ú les das y ellos recogen; abres tu mano y se sacian de bien.

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

29 E scondes tu rostro, se turban; les quitas el hálito, dejan de ser y vuelven al polvo.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 E nvías tu espíritu, son creados y renuevas la faz de la tierra.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 ¡ Sea la gloria de Jehová para siempre! ¡Alégrese Jehová en sus obras!

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 É l mira a la tierra y ella tiembla; toca los montes y humean.

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 A Jehová cantaré en mi vida; a mi Dios cantaré salmos mientras viva.

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 D ulce será mi meditación en él; yo me regocijaré en Jehová.

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 ¡ Sean consumidos de la tierra los pecadores y los impíos dejen de ser! ¡Bendice, alma mía, a Jehová! ¡Aleluya!

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.