1 B less, O my soul, Jehovah! Jehovah, my God, Thou hast been very great, Honour and majesty Thou hast put on.

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2 C overing himself light as a garment, Stretching out the heavens as a curtain,

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 W ho is laying the beam of His upper chambers in the waters, Who is making thick clouds His chariot, Who is walking on wings of wind,

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 M aking His messengers -- the winds, His ministers -- the flaming fire.

Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

5 H e hath founded earth on its bases, It is not moved to the age and for ever.

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 T he abyss! as with clothing Thou hast covered it, Above hills do waters stand.

Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 F rom Thy rebuke they flee, From the voice of Thy thunder haste away.

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8 T hey go up hills -- they go down valleys, Unto a place Thou hast founded for them.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 A border Thou hast set, they pass not over, They turn not back to cover the earth.

Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 W ho is sending forth fountains in valleys, Between hills they go on.

<Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 T hey water every beast of the field, Wild asses break their thirst.

Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

12 B y them the fowl of the heavens doth dwell, From between the branches They give forth the voice.

При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13 W atering hills from His upper chambers, From the fruit of Thy works is the earth satisfied.

<Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

14 C ausing grass to spring up for cattle, And herb for the service of man, To bring forth bread from the earth,

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 A nd wine -- it rejoiceth the heart of man, To cause the face to shine from oil, And bread -- the heart of man it supporteth.

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 S atisfied the trees of Jehovah, Cedars of Lebanon that He hath planted,

Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 W here birds do make nests, The stork -- the firs her house.

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 T he high hills for wild goats, Rocks a refuge for conies,

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 H e made the moon for seasons, The sun hath known his place of entrance.

Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

20 T hou settest darkness, and it is night, In it doth every beast of the forest creep.

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 T he young lions are roaring for prey, And to seek from God their food.

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 T he sun riseth, they are gathered, And in their dens they crouch.

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 M an goeth forth to his work, And to his service -- till evening.

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 H ow many have been Thy works, O Jehovah, All of them in wisdom Thou hast made, Full is the earth of thy possessions.

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25 T his, the sea, great and broad of sides, There moving things -- innumerable, Living creatures -- small with great.

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

26 T here do ships go: leviathan, That Thou hast formed to play in it.

Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41: 1.}, което си създал да играе в него.

27 A ll of them unto Thee do look, To give their food in its season.

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 T hou dost give to them -- they gather, Thou dost open Thy hand -- they satisfied good.

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

29 T hou hidest Thy face -- they are troubled, Thou gatherest their spirit -- they expire, And unto their dust they turn back.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 T hou sendest out Thy Spirit, they are created, And Thou renewest the face of the ground.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 T he honour of Jehovah is to the age, Jehovah rejoiceth in His works,

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 W ho is looking to earth, and it trembleth, He cometh against hills, and they smoke.

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 I sing to Jehovah during my life, I sing praise to my God while I exist.

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 S weet is my meditation on Him, I -- I do rejoice in Jehovah.

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 C onsumed are sinners from the earth, And the wicked are no more. Bless, O my soul, Jehovah. Praise ye Jehovah!

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.