1 A nd all the tax-gatherers and the sinners were coming nigh to him, to hear him,

А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

2 a nd the Pharisees and the scribes were murmuring, saying -- This one doth receive sinners, and doth eat with them.'

А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

3 A nd he spake unto them this simile, saying,

И той им изговори тая притча, като каза:

4 ` What man of you having a hundred sheep, and having lost one out of them, doth not leave behind the ninety-nine in the wilderness, and go on after the lost one, till he may find it?

Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

5 a nd having found, he doth lay on his shoulders rejoicing,

И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

6 a nd having come to the house, he doth call together the friends and the neighbours, saying to them, Rejoice with me, because I found my sheep -- the lost one.

И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

7 ` I say to you, that so joy shall be in the heaven over one sinner reforming, rather than over ninety-nine righteous men, who have no need of reformation.

Казвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8 ` Or what woman having ten drachms, if she may lose one drachm, doth not light a lamp, and sweep the house, and seek carefully till that she may find?

Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

9 a nd having found, she doth call together the female friends and the neighbours, saying, Rejoice with me, for I found the drachm that I lost.

И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10 ` So I say to you, joy doth come before the messengers of God over one sinner reforming.'

Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11 A nd he said, `A certain man had two sons,

Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 a nd the younger of them said to the father, Father, give me the portion of the substance falling to, and he divided to them the living.

И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 ` And not many days after, having gathered all together, the younger son went abroad to a far country, and there he scattered his substance, living riotously;

И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 a nd he having spent all, there came a mighty famine on that country, and himself began to be in want;

И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15 a nd having gone on, he joined himself to one of the citizens of that country, and he sent him to the fields to feed swine,

И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16 a nd he was desirous to fill his belly from the husks that the swine were eating, and no one was giving to him.

И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17 ` And having come to himself, he said, How many hirelings of my father have a superabundance of bread, and I here with hunger am perishing!

А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 h aving risen, I will go on unto my father, and will say to him, Father, I did sin -- to the heaven, and before thee,

Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19 a nd no more am I worthy to be called thy son; make me as one of thy hirelings.

не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 ` And having risen, he went unto his own father, and he being yet far distant, his father saw him, and was moved with compassion, and having ran he fell upon his neck and kissed him;

И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 a nd the son said to him, Father, I did sin -- to the heaven, and before thee, and no more am I worthy to be called thy son.

Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

22 ` And the father said unto his servants, Bring forth the first robe, and clothe him, and give a ring for his hand, and sandals for the feet;

Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23 a nd having brought the fatted calf, kill, and having eaten, we may be merry,

докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24 b ecause this my son was dead, and did live again, and he was lost, and was found; and they began to be merry.

защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

25 ` And his elder son was in a field, and as, coming, he drew nigh to the house, he heard music and dancing,

А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 a nd having called near one of the young men, he was inquiring what these things might be,

И повика един от слугите и попита, що е това.

27 a nd he said to him -- Thy brother is arrived, and thy father did kill the fatted calf, because in health he did receive him back.

А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 ` And he was angry, and would not go in, therefore his father, having come forth, was entreating him;

И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

29 a nd he answering said to the father, Lo, so many years I do serve thee, and never thy command did I transgress, and to me thou didst never give a kid, that with my friends I might make merry;

А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

30 b ut when thy son -- this one who did devour thy living with harlots -- came, thou didst kill to him the fatted calf.

а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 ` And he said to him, Child, thou art always with me, and all my things are thine;

А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

32 b ut to be merry, and to be glad, it was needful, because this thy brother was dead, and did live again, he was lost, and was found.'

Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.