1 A nd Job answereth and saith: --

Тогава Иов в отговор рече:

2 I have heard many such things, Miserable comforters ye all.

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 I s there an end to words of wind? Or what doth embolden thee that thou answerest?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 I also, like you, might speak, If your soul were in my soul's stead. I might join against you with words, And nod at you with my head.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 I might harden you with my mouth, And the moving of my lips might be sparing.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 I f I speak, my pain is not restrained, And I cease -- what goeth from me?

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 O nly, now, it hath wearied me; Thou hast desolated all my company,

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 A nd Thou dost loathe me, For a witness it hath been, And rise up against me doth my failure, In my face it testifieth.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 H is anger hath torn, and he hateth me, He hath gnashed at me with his teeth, My adversary sharpeneth his eyes for me.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 T hey have gaped on me with their mouth, In reproach they have smitten my cheeks, Together against me they set themselves.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 G od shutteth me up unto the perverse, And to the hands of the wicked turneth me over.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 A t ease I have been, and he breaketh me, And he hath laid hold on my neck, And he breaketh me in pieces, And he raiseth me to him for a mark.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 G o round against me do his archers. He splitteth my reins, and spareth not, He poureth out to the earth my gall.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 H e breaketh me -- breach upon breach, He runneth upon me as a mighty one.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 S ackcloth I have sewed on my skin, And have rolled in the dust my horn.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 M y face is foul with weeping, And on mine eyelids death-shade.

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 N ot for violence in my hands, And my prayer pure.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 O earth, do not thou cover my blood! And let there not be a place for my cry.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 A lso, now, lo, in the heavens my witness, And my testifier in the high places.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 M y interpreter my friend, Unto God hath mine eye dropped:

Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 A nd he reasoneth for a man with God, And a son of man for his friend.

Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 W hen a few years do come, Then a path I return not do I go.

Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.