1 A nd Paul having earnestly beheld the sanhedrim, said, `Men, brethren, I in all good conscience have lived to God unto this day;'

И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 a nd the chief priest Ananias commanded those standing by him to smite him on the mouth,

А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

3 t hen Paul said unto him, `God is about to smite thee, thou whitewashed wall, and thou -- thou dost sit judging me according to the law, and, violating law, dost order me to be smitten!'

Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

4 A nd those who stood by said, `The chief priest of God dost thou revile?'

А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 a nd Paul said, `I did not know, brethren, that he is chief priest: for it hath been written, Of the ruler of thy people thou shalt not speak evil;'

И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

6 a nd Paul having known that the one part are Sadducees, and the other Pharisees, cried out in the sanhedrim, `Men, brethren, I am a Pharisee -- son of a Pharisee -- concerning hope and rising again of dead men I am judged.'

А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

7 A nd he having spoken this, there came a dissension of the Pharisees and of the Sadducees, and the crowd was divided,

И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

8 f or Sadducees, indeed, say there is no rising again, nor messenger, nor spirit, but Pharisees confess both.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 A nd there came a great cry, and the scribes of the Pharisees' part having arisen, were striving, saying, `No evil do we find in this man; and if a spirit spake to him, or a messenger, we may not fight against God;'

И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?

10 a nd a great dissension having come, the chief captain having been afraid lest Paul may be pulled to pieces by them, commanded the soldiery, having gone down, to take him by force out of the midst of them, and to bring to the castle.

И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

11 A nd on the following night, the Lord having stood by him, said, `Take courage, Paul, for as thou didst fully testify the things concerning me at Jerusalem, so it behoveth thee also at Rome to testify.'

И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

12 A nd day having come, certain of the Jews having made a concourse, did anathematize themselves, saying neither to eat nor to drink till they may kill Paul;

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

13 a nd they were more than forty who made this conspiracy by oath,

Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 w ho having come near to the chief priests and to the elders said, `With an anathema we did anathematize ourselves -- to taste nothing till we have killed Paul;

Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

15 n ow, therefore, ye, signify ye to the chief captain, with the sanhedrim, that to-morrow he may bring him down unto you, as being about to know more exactly the things concerning him; and we, before his coming nigh, are ready to put him to death.'

Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 A nd the son of Paul's sister having heard of the lying in wait, having gone and entered into the castle, told Paul,

Но Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

17 a nd Paul having called near one of the centurions, said, `This young man lead unto the chief captain, for he hath something to tell him.'

Тогава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

18 H e indeed, then, having taken him, brought him unto the chief captain, and saith, `The prisoner Paul, having called me near, asked this young man to bring unto thee, having something to say to thee.'

И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 A nd the chief captain having taken him by the hand, and having withdrawn by themselves, inquired, `What is that which thou hast to tell me?'

А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?

20 a nd he said -- `The Jews agreed to request thee, that to-morrow to the sanhedrim thou mayest bring down Paul, as being about to enquire something more exactly concerning him;

А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

21 t hou, therefore, mayest thou not yield to them, for there lie in wait for him of them more than forty men, who did anathematize themselves -- not to eat nor to drink till they kill him, and now they are ready, waiting for the promise from thee.'

Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.

22 T he chief captain, then, indeed, let the young man go, having charged to tell no one, `that these things thou didst shew unto me;'

И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

23 a nd having called near a certain two of the centurions, he said, `Make ready soldiers two hundred, that they may go on unto Caesarea, and horsemen seventy, and spearmen two hundred, from the third hour of the night;

Тогава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

24 b easts also provide, that, having set Paul on, they may bring him safe unto Felix the governor;'

Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

25 h e having written a letter after this description:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 ` Claudius Lysias, to the most noble governor Felix, hail:

От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

27 T his man having been taken by the Jews, and being about to be killed by them -- having come with the soldiery, I rescued him, having learned that he is a Roman;

Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

28 a nd, intending to know the cause for which they were accusing him, I brought him down to their sanhedrim,

И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

29 w hom I found accused concerning questions of their law, and having no accusation worthy of death or bonds;

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

30 a nd a plot having been intimated to me against this man -- about to be of the Jews -- at once I sent unto thee, having given command also to the accusers to say the things against him before thee; be strong.'

И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

31 T hen, indeed, the soldiers according to that directed them, having taken up Paul, brought him through the night to Antipatris,

И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 a nd on the morrow, having suffered the horsemen to go on with him, they returned to the castle;

И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 t hose having entered into Caesarea, and delivered the letter to the governor, did present also Paul to him.

А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

34 A nd the governor having read, and inquired of what province he is, and understood that from Cilicia;

А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

35 ` I will hear thee -- said he -- when thine accusers also may have come;' he also commanded him to be kept in the praetorium of Herod.

Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.