1 F or desire he who is separated doth seek, With all wisdom he intermeddleth.

Който се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 A fool delighteth not in understanding, But -- in uncovering his heart.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 W ith the coming of the wicked come also hath contempt, And with shame -- reproach.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

4 D eep waters the words of a man's mouth, The fountain of wisdom a flowing brook.

Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

5 A cceptance of the face of the wicked not good, To turn aside the righteous in judgment.

Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

6 T he lips of a fool enter into strife, And his mouth for stripes calleth.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 T he mouth of a fool ruin to him, And his lips the snare of his soul.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 T he words of a tale-bearer as self-inflicted wounds, And they have gone down the inner parts of the heart.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 H e also that is remiss in his work, A brother he to a destroyer.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 A tower of strength the name of Jehovah, Into it the righteous runneth, and is set on high.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 T he wealth of the rich the city of his strength, And as a wall set on high in his own imagination.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 B efore destruction the heart of man is high, And before honour humility.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

13 W hoso is answering a matter before he heareth, Folly it is to him and shame.

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 T he spirit of a man sustaineth his sickness, And a smitten spirit who doth bear?

Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

15 T he heart of the intelligent getteth knowledge, And the ear of the wise seeketh knowledge.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

16 T he gift of a man maketh room for him, And before the great it leadeth him.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 R ighteous the first in his own cause, His neighbour cometh and hath searched him.

Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 T he lot causeth contentions to cease, And between the mighty it separateth.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 A brother transgressed against is as a strong city, And contentions as the bar of a palace.

Брат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

20 F rom the fruit of a man's mouth is his belly satisfied, increase of his lips he is satisfied.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 D eath and life in the power of the tongue, And those loving it eat its fruit.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 h ath found a wife hath found good, And bringeth out good-will from Jehovah.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 s upplications doth the poor speak, And the rich answereth fierce things.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 A man with friends to show himself friendly, And there is a lover adhering more than a brother!

Човек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.