1 H e who separates himself seeks his own desire, He quarrels against all sound wisdom.

Който се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 A fool does not delight in understanding, But only in revealing his own mind.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 W hen a wicked man comes, contempt also comes, And with dishonor comes scorn.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

4 T he words of a man’s mouth are deep waters; The fountain of wisdom is a bubbling brook.

Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

5 T o show partiality to the wicked is not good, Nor to thrust aside the righteous in judgment.

Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

6 A fool’s lips bring strife, And his mouth calls for blows.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 A fool’s mouth is his ruin, And his lips are the snare of his soul.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 T he words of a whisperer are like dainty morsels, And they go down into the innermost parts of the body.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 H e also who is slack in his work Is brother to him who destroys.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 T he name of the Lord is a strong tower; The righteous runs into it and is safe.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 A rich man’s wealth is his strong city, And like a high wall in his own imagination.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 B efore destruction the heart of man is haughty, But humility goes before honor.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

13 H e who gives an answer before he hears, It is folly and shame to him.

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 T he spirit of a man can endure his sickness, But as for a broken spirit who can bear it?

Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

15 T he mind of the prudent acquires knowledge, And the ear of the wise seeks knowledge.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

16 A man’s gift makes room for him And brings him before great men.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 T he first to plead his case seems right, Until another comes and examines him.

Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 T he cast lot puts an end to strife And decides between the mighty ones.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 A brother offended is harder to be won than a strong city, And contentions are like the bars of a citadel.

Брат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

20 W ith the fruit of a man’s mouth his stomach will be satisfied; He will be satisfied with the product of his lips.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 D eath and life are in the power of the tongue, And those who love it will eat its fruit.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 H e who finds a wife finds a good thing And obtains favor from the Lord.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 T he poor man utters supplications, But the rich man answers roughly.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 A man of too many friends comes to ruin, But there is a friend who sticks closer than a brother.

Човек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.