1 I n Iconium they entered the synagogue of the Jews together, and spoke in such a manner that a large number of people believed, both of Jews and of Greeks.

А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

2 B ut the Jews who disbelieved stirred up the minds of the Gentiles and embittered them against the brethren.

А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

3 T herefore they spent a long time there speaking boldly with reliance upon the Lord, who was testifying to the word of His grace, granting that signs and wonders be done by their hands.

Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

4 B ut the people of the city were divided; and some sided with the Jews, and some with the apostles.

И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

5 A nd when an attempt was made by both the Gentiles and the Jews with their rulers, to mistreat and to stone them,

И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

6 t hey became aware of it and fled to the cities of Lycaonia, Lystra and Derbe, and the surrounding region;

те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

7 a nd there they continued to preach the gospel.

и проповядваха благовестието.

8 A t Lystra a man was sitting who had no strength in his feet, lame from his mother’s womb, who had never walked.

А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

9 T his man was listening to Paul as he spoke, who, when he had fixed his gaze on him and had seen that he had faith to be made well,

Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

10 s aid with a loud voice, “Stand upright on your feet.” And he leaped up and began to walk.

рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

11 W hen the crowds saw what Paul had done, they raised their voice, saying in the Lycaonian language, “ The gods have become like men and have come down to us.”

А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

12 A nd they began calling Barnabas, Zeus, and Paul, Hermes, because he was the chief speaker.

И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

13 T he priest of Zeus, whose temple was just outside the city, brought oxen and garlands to the gates, and wanted to offer sacrifice with the crowds.

И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

14 B ut when the apostles Barnabas and Paul heard of it, they tore their robes and rushed out into the crowd, crying out

Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

15 a nd saying, “Men, why are you doing these things? We are also men of the same nature as you, and preach the gospel to you that you should turn from these vain things to a living God, who made the heaven and the earth and the sea and all that is in them.

О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

16 I n the generations gone by He permitted all the nations to go their own ways;

Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17 a nd yet He did not leave Himself without witness, in that He did good and gave you rains from heaven and fruitful seasons, satisfying your hearts with food and gladness.”

ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

18 E ven saying these things, with difficulty they restrained the crowds from offering sacrifice to them.

И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

19 B ut Jews came from Antioch and Iconium, and having won over the crowds, they stoned Paul and dragged him out of the city, supposing him to be dead.

Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

20 B ut while the disciples stood around him, he got up and entered the city. The next day he went away with Barnabas to Derbe.

А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

21 A fter they had preached the gospel to that city and had made many disciples, they returned to Lystra and to Iconium and to Antioch,

И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

22 s trengthening the souls of the disciples, encouraging them to continue in the faith, and saying, “ Through many tribulations we must enter the kingdom of God.”

и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

23 W hen they had appointed elders for them in every church, having prayed with fasting, they commended them to the Lord in whom they had believed.

И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

24 T hey passed through Pisidia and came into Pamphylia.

И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25 W hen they had spoken the word in Perga, they went down to Attalia.

и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

26 F rom there they sailed to Antioch, from which they had been commended to the grace of God for the work that they had accomplished.

Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

27 W hen they had arrived and gathered the church together, they began to report all things that God had done with them and how He had opened a door of faith to the Gentiles.

И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

28 A nd they spent a long time with the disciples.

И <там> преседяха доста време с учениците.