1 A nd when King Hezekiah heard it, he tore his clothes, covered himself with sackcloth and entered the house of the Lord.

А когато цар Езекия <чу думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 T hen he sent Eliakim who was over the household with Shebna the scribe and the elders of the priests, covered with sackcloth, to Isaiah the prophet the son of Amoz.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3 T hey said to him, “Thus says Hezekiah, ‘This day is a day of distress, rebuke, and rejection; for children have come to birth and there is no strength to deliver.

И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 P erhaps the Lord your God will hear all the words of Rabshakeh, whom his master the king of Assyria has sent to reproach the living God, and will rebuke the words which the Lord your God has heard. Therefore, offer a prayer for the remnant that is left.’”

Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е оцелял.

5 S o the servants of King Hezekiah came to Isaiah.

И тъй слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

6 I saiah said to them, “Thus you shall say to your master, ‘Thus says the Lord, “Do not be afraid because of the words that you have heard, with which the servants of the king of Assyria have blasphemed Me.

И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 B ehold, I will put a spirit in him so that he will hear a rumor and return to his own land. And I will make him fall by the sword in his own land.”’” Sennacherib Defies God

Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8 T hen Rabshakeh returned and found the king of Assyria fighting against Libnah, for he had heard that the king had left Lachish.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

9 W hen he heard them say concerning Tirhakah king of Cush, “Behold, he has come out to fight against you,” he sent messengers again to Hezekiah saying,

И <царят>, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:

10 “ Thus you shall say to Hezekiah king of Judah, ‘Do not let your God in whom you trust deceive you saying, “ Jerusalem will not be given into the hand of the king of Assyria.”

Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 B ehold, you have heard what the kings of Assyria have done to all the lands, destroying them completely. So will you be spared?

Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

12 D id the gods of those nations which my fathers destroyed deliver them, even Gozan and Haran and Rezeph and the sons of Eden who were in Telassar?

Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 W here is the king of Hamath, the king of Arpad, the king of the city of Sepharvaim, and of Hena and Ivvah?’” Hezekiah’s Prayer

Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 T hen Hezekiah took the letter from the hand of the messengers and read it, and he went up to the house of the Lord and spread it out before the Lord.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 H ezekiah prayed before the Lord and said, “O Lord, the God of Israel, who are enthroned above the cherubim, You are the God, You alone, of all the kingdoms of the earth. You have made heaven and earth.

И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

16 I ncline Your ear, O Lord, and hear; open Your eyes, O Lord, and see; and listen to the words of Sennacherib, which he has sent to reproach the living God.

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.

17 T ruly, O Lord, the kings of Assyria have devastated the nations and their lands

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

18 a nd have cast their gods into the fire, for they were not gods but the work of men’s hands, wood and stone. So they have destroyed them.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

19 N ow, O Lord our God, I pray, deliver us from his hand that all the kingdoms of the earth may know that You alone, O Lord, are God.” God’s Answer through Isaiah

Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 T hen Isaiah the son of Amoz sent to Hezekiah saying, “Thus says the Lord, the God of Israel, ‘Because you have prayed to Me about Sennacherib king of Assyria, I have heard you.’

Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

21 T his is the word that the Lord has spoken against him: ‘She has despised you and mocked you, The virgin daughter of Zion; She has shaken her head behind you, The daughter of Jerusalem!

Ето словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря; Зад <гърба> ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

22 ‘ Whom have you reproached and blasphemed? And against whom have you raised your voice, And haughtily lifted up your eyes? Against the Holy One of Israel!

Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против Светия Израилев.

23 ‘ Through your messengers you have reproached the Lord, And you have said, “With my many chariots I came up to the heights of the mountains, To the remotest parts of Lebanon; And I cut down its tall cedars and its choice cypresses. And I entered its farthest lodging place, its thickest forest.

Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му елхи; И ще вляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил.

24 “ I dug wells and drank foreign waters, And with the sole of my feet I dried up All the rivers of Egypt.”

Аз изкопах, и пих чужди води; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: Обсадените.}.

25 ‘ Have you not heard? Long ago I did it; From ancient times I planned it. Now I have brought it to pass, That you should turn fortified cities into ruinous heaps.

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

26 ‘ Therefore their inhabitants were short of strength, They were dismayed and put to shame; They were as the vegetation of the field and as the green herb, As grass on the housetops is scorched before it is grown up.

Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препълнено преди да стане стъбло.

27 ‘ But I know your sitting down, And your going out and your coming in, And your raging against Me.

Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене,

28 ‘ Because of your raging against Me, And because your arrogance has come up to My ears, Therefore I will put My hook in your nose, And My bridle in your lips, And I will turn you back by the way which you came.

Понеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

29 ‘ Then this shall be the sign for you: you will eat this year what grows of itself, in the second year what springs from the same, and in the third year sow, reap, plant vineyards, and eat their fruit.

И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

30 T he surviving remnant of the house of Judah will again take root downward and bear fruit upward.

И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

31 F or out of Jerusalem will go forth a remnant, and out of Mount Zion survivors. The zeal of the Lord will perform this.

Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

32 ‘ Therefore thus says the Lord concerning the king of Assyria, “ He will not come to this city or shoot an arrow there; and he will not come before it with a shield or throw up a siege ramp against it.

Затова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила.

33 B y the way that he came, by the same he will return, and he shall not come to this city,”’ declares the Lord.

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

34 ‘ For I will defend this city to save it for My own sake and for My servant David’s sake.’”

Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

35 T hen it happened that night that the angel of the Lord went out and struck 185, 000 in the camp of the Assyrians; and when men rose early in the morning, behold, all of them were dead.

И в същата нощ ангел Господен излезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха <хора> на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

36 S o Sennacherib king of Assyria departed and returned home, and lived at Nineveh.

И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

37 I t came about as he was worshiping in the house of Nisroch his god, that Adrammelech and Sharezer killed him with the sword; and they escaped into the land of Ararat. And Esarhaddon his son became king in his place.

А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.