1 T hen Satan stood up against Israel and moved David to number Israel.

Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

2 S o David said to Joab and to the princes of the people, “ Go, number Israel from Beersheba even to Dan, and bring me word that I may know their number.”

И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

3 J oab said, “ May the Lord add to His people a hundred times as many as they are! But, my lord the king, are they not all my lord’s servants? Why does my lord seek this thing? Why should he be a cause of guilt to Israel?”

А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

4 N evertheless, the king’s word prevailed against Joab. Therefore, Joab departed and went throughout all Israel, and came to Jerusalem.

Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

5 J oab gave the number of the census of all the people to David. And all Israel were 1, 100, 000 men who drew the sword; and Judah was 470, 000 men who drew the sword.

И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

6 B ut he did not number Levi and Benjamin among them, for the king’s command was abhorrent to Joab.

А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава.

7 G od was displeased with this thing, so He struck Israel.

Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

8 D avid said to God, “I have sinned greatly, in that I have done this thing. But now, please take away the iniquity of Your servant, for I have done very foolishly.”

Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

9 T he Lord spoke to Gad, David’s seer, saying,

И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

10 “ Go and speak to David, saying, ‘Thus says the Lord, “I offer you three things; choose for yourself one of them, which I will do to you.”’”

Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.

11 S o Gad came to David and said to him, “Thus says the Lord, ‘Take for yourself

Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:

12 e ither three years of famine, or three months to be swept away before your foes, while the sword of your enemies overtakes you, or else three days of the sword of the Lord, even pestilence in the land, and the angel of the Lord destroying throughout all the territory of Israel.’ Now, therefore, consider what answer I shall return to Him who sent me.”

Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни <да поразява> Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

13 D avid said to Gad, “I am in great distress; please let me fall into the hand of the Lord, for His mercies are very great. But do not let me fall into the hand of man.”

И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.

14 S o the Lord sent a pestilence on Israel; 70, 000 men of Israel fell.

И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

15 A nd God sent an angel to Jerusalem to destroy it; but as he was about to destroy it, the Lord saw and was sorry over the calamity, and said to the destroying angel, “It is enough; now relax your hand.” And the angel of the Lord was standing by the threshing floor of Ornan the Jebusite.

И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше <людете>: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

16 T hen David lifted up his eyes and saw the angel of the Lord standing between earth and heaven, with his drawn sword in his hand stretched out over Jerusalem. Then David and the elders, covered with sackcloth, fell on their faces.

И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.

17 D avid said to God, “Is it not I who commanded to count the people? Indeed, I am the one who has sinned and done very wickedly, but these sheep, what have they done? O Lord my God, please let Your hand be against me and my father’s household, but not against Your people that they should be plagued.” David’s Altar

И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

18 T hen the angel of the Lord commanded Gad to say to David, that David should go up and build an altar to the Lord on the threshing floor of Ornan the Jebusite.

Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19 S o David went up at the word of Gad, which he spoke in the name of the Lord.

И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

20 N ow Ornan turned back and saw the angel, and his four sons who were with him hid themselves. And Ornan was threshing wheat.

И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

21 A s David came to Ornan, Ornan looked and saw David, and went out from the threshing floor and prostrated himself before David with his face to the ground.

И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.

22 T hen David said to Ornan, “Give me the site of this threshing floor, that I may build on it an altar to the Lord; for the full price you shall give it to me, that the plague may be restrained from the people.”

Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

23 O rnan said to David, “Take it for yourself; and let my lord the king do what is good in his sight. See, I will give the oxen for burnt offerings and the threshing sledges for wood and the wheat for the grain offering; I will give it all.”

А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

24 B ut King David said to Ornan, “No, but I will surely buy it for the full price; for I will not take what is yours for the Lord, or offer a burnt offering which costs me nothing.”

А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за <жертва> Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

25 S o David gave Ornan 600 shekels of gold by weight for the site.

И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.

26 T hen David built an altar to the Lord there and offered burnt offerings and peace offerings. And he called to the Lord and He answered him with fire from heaven on the altar of burnt offering.

И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън <паднал> върху олтара за всеизгарянето.

27 T he Lord commanded the angel, and he put his sword back in its sheath.

Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

28 A t that time, when David saw that the Lord had answered him on the threshing floor of Ornan the Jebusite, he offered sacrifice there.

В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, <започна да> принася жертви там.

29 F or the tabernacle of the Lord, which Moses had made in the wilderness, and the altar of burnt offering were in the high place at Gibeon at that time.

Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

30 B ut David could not go before it to inquire of God, for he was terrified by the sword of the angel of the Lord.

Но Давид не можеше да иде пред <скинията> да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.