1 T hen Solomon assembled the elders of Israel and all the heads of the tribes, the leaders of the fathers’ households of the sons of Israel, to King Solomon in Jerusalem, to bring up the ark of the covenant of the Lord from the city of David, which is Zion.

Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

2 A ll the men of Israel assembled themselves to King Solomon at the feast, in the month Ethanim, which is the seventh month.

И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

3 T hen all the elders of Israel came, and the priests took up the ark.

А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

4 T hey brought up the ark of the Lord and the tent of meeting and all the holy utensils, which were in the tent, and the priests and the Levites brought them up.

Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.

5 A nd King Solomon and all the congregation of Israel, who were assembled to him, were with him before the ark, sacrificing so many sheep and oxen they could not be counted or numbered.

А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

6 T hen the priests brought the ark of the covenant of the Lord to its place, into the inner sanctuary of the house, to the most holy place, under the wings of the cherubim.

Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

7 F or the cherubim spread their wings over the place of the ark, and the cherubim made a covering over the ark and its poles from above.

Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 B ut the poles were so long that the ends of the poles could be seen from the holy place before the inner sanctuary, but they could not be seen outside; they are there to this day.

И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

9 T here was nothing in the ark except the two tablets of stone which Moses put there at Horeb, where the Lord made a covenant with the sons of Israel, when they came out of the land of Egypt.

В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

10 I t happened that when the priests came from the holy place, the cloud filled the house of the Lord,

А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;

11 s o that the priests could not stand to minister because of the cloud, for the glory of the Lord filled the house of the Lord. Solomon Addresses the People

така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

12 T hen Solomon said, “The Lord has said that He would dwell in the thick cloud.

Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

13 “ I have surely built You a lofty house, A place for Your dwelling forever.”

Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

14 T hen the king faced about and blessed all the assembly of Israel, while all the assembly of Israel was standing.

После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

15 H e said, “ Blessed be the Lord, the God of Israel, who spoke with His mouth to my father David and has fulfilled it with His hand, saying,

Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

16 ‘ Since the day that I brought My people Israel from Egypt, I did not choose a city out of all the tribes of Israel in which to build a house that My name might be there, but I chose David to be over My people Israel.’

От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, <гдето> да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

17 N ow it was in the heart of my father David to build a house for the name of the Lord, the God of Israel.

И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

18 B ut the Lord said to my father David, ‘Because it was in your heart to build a house for My name, you did well that it was in your heart.

но Господ рече на Баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

19 N evertheless you shall not build the house, but your son who will be born to you, he will build the house for My name.’

Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми.

20 N ow the Lord has fulfilled His word which He spoke; for I have risen in place of my father David and sit on the throne of Israel, as the Lord promised, and have built the house for the name of the Lord, the God of Israel.

Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

21 T here I have set a place for the ark, in which is the covenant of the Lord, which He made with our fathers when He brought them from the land of Egypt.” The Prayer of Dedication

И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.

22 T hen Solomon stood before the altar of the Lord in the presence of all the assembly of Israel and spread out his hands toward heaven.

Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

23 H e said, “O Lord, the God of Israel, there is no God like You in heaven above or on earth beneath, keeping covenant and showing lovingkindness to Your servants who walk before You with all their heart,

Господи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

24 w ho have kept with Your servant, my father David, that which You have promised him; indeed, You have spoken with Your mouth and have fulfilled it with Your hand as it is this day.

Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.

25 N ow therefore, O Lord, the God of Israel, keep with Your servant David my father that which You have promised him, saying, ‘ You shall not lack a man to sit on the throne of Israel, if only your sons take heed to their way to walk before Me as you have walked.’

Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

26 N ow therefore, O God of Israel, let Your word, I pray, be confirmed which You have spoken to Your servant, my father David.

Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.

27 “ But will God indeed dwell on the earth? Behold, heaven and the highest heaven cannot contain You, how much less this house which I have built!

Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

28 Y et have regard to the prayer of Your servant and to his supplication, O Lord my God, to listen to the cry and to the prayer which Your servant prays before You today;

Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

29 t hat Your eyes may be open toward this house night and day, toward the place of which You have said, ‘My name shall be there,’ to listen to the prayer which Your servant shall pray toward this place.

за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

30 L isten to the supplication of Your servant and of Your people Israel, when they pray toward this place; hear in heaven Your dwelling place; hear and forgive.

Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

31 “ If a man sins against his neighbor and is made to take an oath, and he comes and takes an oath before Your altar in this house,

Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

32 t hen hear in heaven and act and judge Your servants, condemning the wicked by bringing his way on his own head and justifying the righteous by giving him according to his righteousness.

тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.

33 “ When Your people Israel are defeated before an enemy, because they have sinned against You, if they turn to You again and confess Your name and pray and make supplication to You in this house,

Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,

34 t hen hear in heaven, and forgive the sin of Your people Israel, and bring them back to the land which You gave to their fathers.

тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.

35 “ When the heavens are shut up and there is no rain, because they have sinned against You, and they pray toward this place and confess Your name and turn from their sin when You afflict them,

Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

36 t hen hear in heaven and forgive the sin of Your servants and of Your people Israel, indeed, teach them the good way in which they should walk. And send rain on Your land, which You have given Your people for an inheritance.

тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

37 “ If there is famine in the land, if there is pestilence, if there is blight or mildew, locust or grasshopper, if their enemy besieges them in the land of their cities, whatever plague, whatever sickness there is,

Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

38 w hatever prayer or supplication is made by any man or by all Your people Israel, each knowing the affliction of his own heart, and spreading his hands toward this house;

тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

39 t hen hear in heaven Your dwelling place, and forgive and act and render to each according to all his ways, whose heart You know, for You alone know the hearts of all the sons of men,

Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

40 t hat they may fear You all the days that they live in the land which You have given to our fathers.

за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

41 “ Also concerning the foreigner who is not of Your people Israel, when he comes from a far country for Your name’s sake

Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,

42 ( for they will hear of Your great name and Your mighty hand, and of Your outstretched arm); when he comes and prays toward this house,

(защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,

43 h ear in heaven Your dwelling place, and do according to all for which the foreigner calls to You, in order that all the peoples of the earth may know Your name, to fear You, as do Your people Israel, and that they may know that this house which I have built is called by Your name.

Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.

44 “ When Your people go out to battle against their enemy, by whatever way You shall send them, and they pray to the Lord toward the city which You have chosen and the house which I have built for Your name,

Ако людете Ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа <като се обърнат> към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

45 t hen hear in heaven their prayer and their supplication, and maintain their cause.

тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

46 “ When they sin against You (for there is no man who does not sin) and You are angry with them and deliver them to an enemy, so that they take them away captive to the land of the enemy, far off or near;

Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

47 i f they take thought in the land where they have been taken captive, and repent and make supplication to You in the land of those who have taken them captive, saying, ‘ We have sinned and have committed iniquity, we have acted wickedly’;

все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,

48 i f they return to You with all their heart and with all their soul in the land of their enemies who have taken them captive, and pray to You toward their land which You have given to their fathers, the city which You have chosen, and the house which I have built for Your name;

и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят <като се обърнат> към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

49 t hen hear their prayer and their supplication in heaven Your dwelling place, and maintain their cause,

тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,

50 a nd forgive Your people who have sinned against You and all their transgressions which they have transgressed against You, and make them objects of compassion before those who have taken them captive, that they may have compassion on them

и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

51 ( for they are Your people and Your inheritance which You have brought forth from Egypt, from the midst of the iron furnace),

защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.

52 t hat Your eyes may be open to the supplication of Your servant and to the supplication of Your people Israel, to listen to them whenever they call to You.

Нека, прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;

53 F or You have separated them from all the peoples of the earth as Your inheritance, as You spoke through Moses Your servant, when You brought our fathers forth from Egypt, O Lord God.” Solomon’s Benediction

защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.

54 W hen Solomon had finished praying this entire prayer and supplication to the Lord, he arose from before the altar of the Lord, from kneeling on his knees with his hands spread toward heaven.

И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

55 A nd he stood and blessed all the assembly of Israel with a loud voice, saying:

И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

56 “ Blessed be the Lord, who has given rest to His people Israel, according to all that He promised; not one word has failed of all His good promise, which He promised through Moses His servant.

Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.

57 M ay the Lord our God be with us, as He was with our fathers; may He not leave us or forsake us,

Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

58 t hat He may incline our hearts to Himself, to walk in all His ways and to keep His commandments and His statutes and His ordinances, which He commanded our fathers.

да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!

59 A nd may these words of mine, with which I have made supplication before the Lord, be near to the Lord our God day and night, that He may maintain the cause of His servant and the cause of His people Israel, as each day requires,

И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;

60 s o that all the peoples of the earth may know that the Lord is God; there is no one else.

така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.

61 L et your heart therefore be wholly devoted to the Lord our God, to walk in His statutes and to keep His commandments, as at this day.” Dedicatory Sacrifices

Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както <правите> днес.

62 N ow the king and all Israel with him offered sacrifice before the Lord.

Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

63 S olomon offered for the sacrifice of peace offerings, which he offered to the Lord, 22, 000 oxen and 120, 000 sheep. So the king and all the sons of Israel dedicated the house of the Lord.

За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.

64 O n the same day the king consecrated the middle of the court that was before the house of the Lord, because there he offered the burnt offering and the grain offering and the fat of the peace offerings; for the bronze altar that was before the Lord was too small to hold the burnt offering and the grain offering and the fat of the peace offerings.

В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.

65 S o Solomon observed the feast at that time, and all Israel with him, a great assembly from the entrance of Hamath to the brook of Egypt, before the Lord our God, for seven days and seven more days, even fourteen days.

По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор <събран из местностите> от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.

66 O n the eighth day he sent the people away and they blessed the king. Then they went to their tents joyful and glad of heart for all the goodness that the Lord had shown to David His servant and to Israel His people.

А на осмия ден разпусна людете; и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.