1 N ow it came about after this that the sons of Moab and the sons of Ammon, together with some of the Meunites, came to make war against Jehoshaphat.

След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26: 7.} дойдоха да воюват против Иосафата.

2 T hen some came and reported to Jehoshaphat, saying, “A great multitude is coming against you from beyond the sea, out of Aram and behold, they are in Hazazon-tamar (that is Engedi).”

Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд <Соленото> море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

3 J ehoshaphat was afraid and turned his attention to seek the Lord, and proclaimed a fast throughout all Judah.

А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4 S o Judah gathered together to seek help from the Lord; they even came from all the cities of Judah to seek the Lord. Jehoshaphat’s Prayer

И юдейците се събраха за да искат <помощ> от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5 T hen Jehoshaphat stood in the assembly of Judah and Jerusalem, in the house of the Lord before the new court,

И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6 a nd he said, “O Lord, the God of our fathers, are You not God in the heavens? And are You not ruler over all the kingdoms of the nations? Power and might are in Your hand so that no one can stand against You.

Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7 D id You not, O our God, drive out the inhabitants of this land before Your people Israel and give it to the descendants of Abraham Your friend forever?

Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

8 T hey have lived in it, and have built You a sanctuary there for Your name, saying,

И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

9 ‘ Should evil come upon us, the sword, or judgment, or pestilence, or famine, we will stand before this house and before You (for Your name is in this house) and cry to You in our distress, and You will hear and deliver us.’

Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10 N ow behold, the sons of Ammon and Moab and Mount Seir, whom You did not let Israel invade when they came out of the land of Egypt (they turned aside from them and did not destroy them),

И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11 s ee how they are rewarding us by coming to drive us out from Your possession which You have given us as an inheritance.

ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12 O our God, will You not judge them? For we are powerless before this great multitude who are coming against us; nor do we know what to do, but our eyes are on You.”

Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13 A ll Judah was standing before the Lord, with their infants, their wives and their children. Jahaziel Answers the Prayer

А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14 T hen in the midst of the assembly the Spirit of the Lord came upon Jahaziel the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, the Levite of the sons of Asaph;

Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а <Захария бе> син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

15 a nd he said, “Listen, all Judah and the inhabitants of Jerusalem and King Jehoshaphat: thus says the Lord to you, ‘ Do not fear or be dismayed because of this great multitude, for the battle is not yours but God’s.

Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

16 T omorrow go down against them. Behold, they will come up by the ascent of Ziz, and you will find them at the end of the valley in front of the wilderness of Jeruel.

Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 Y ou need not fight in this battle; station yourselves, stand and see the salvation of the Lord on your behalf, O Judah and Jerusalem.’ Do not fear or be dismayed; tomorrow go out to face them, for the Lord is with you.”

Не ще да е потребно вие да се биете в тоя <бой>; поставете се, застанете, и вижте със себе си <извършеното> от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18 J ehoshaphat bowed his head with his face to the ground, and all Judah and the inhabitants of Jerusalem fell down before the Lord, worshiping the Lord.

Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

19 T he Levites, from the sons of the Kohathites and of the sons of the Korahites, stood up to praise the Lord God of Israel, with a very loud voice. Enemies Destroy Themselves

И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20 T hey rose early in the morning and went out to the wilderness of Tekoa; and when they went out, Jehoshaphat stood and said, “Listen to me, O Judah and inhabitants of Jerusalem, put your trust in the Lord your God and you will be established. Put your trust in His prophets and succeed.”

И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

21 W hen he had consulted with the people, he appointed those who sang to the Lord and those who praised Him in holy attire, as they went out before the army and said, “ Give thanks to the Lord, for His lovingkindness is everlasting.”

Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на <Неговата> светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22 W hen they began singing and praising, the Lord set ambushes against the sons of Ammon, Moab and Mount Seir, who had come against Judah; so they were routed.

И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против <ония от> хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

23 F or the sons of Ammon and Moab rose up against the inhabitants of Mount Seir destroying them completely; and when they had finished with the inhabitants of Seir, they helped to destroy one another.

Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24 W hen Judah came to the lookout of the wilderness, they looked toward the multitude, and behold, they were corpses lying on the ground, and no one had escaped.

А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25 W hen Jehoshaphat and his people came to take their spoil, they found much among them, including goods, garments and valuable things which they took for themselves, more than they could carry. And they were three days taking the spoil because there was so much. Triumphant Return to Jerusalem

И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26 T hen on the fourth day they assembled in the valley of Beracah, for there they blessed the Lord. Therefore they have named that place “The Valley of Beracah” until today.

А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, <и така се нарича> до днес.

27 E very man of Judah and Jerusalem returned with Jehoshaphat at their head, returning to Jerusalem with joy, for the Lord had made them to rejoice over their enemies.

Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил <с поражението> на неприятелите им.

28 T hey came to Jerusalem with harps, lyres and trumpets to the house of the Lord.

И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

29 A nd the dread of God was on all the kingdoms of the lands when they heard that the Lord had fought against the enemies of Israel.

И страх от Бога обзе всичките царства на <околните> страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

30 S o the kingdom of Jehoshaphat was at peace, for his God gave him rest on all sides.

И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

31 N ow Jehoshaphat reigned over Judah. He was thirty-five years old when he became king, and he reigned in Jerusalem twenty-five years. And his mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32 H e walked in the way of his father Asa and did not depart from it, doing right in the sight of the Lord.

Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

33 T he high places, however, were not removed; the people had not yet directed their hearts to the God of their fathers.

Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

34 N ow the rest of the acts of Jehoshaphat, first to last, behold, they are written in the annals of Jehu the son of Hanani, which is recorded in the Book of the Kings of Israel. Alliance Displeases God

А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

35 A fter this Jehoshaphat king of Judah allied himself with Ahaziah king of Israel. He acted wickedly in so doing.

А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36 S o he allied himself with him to make ships to go to Tarshish, and they made the ships in Ezion-geber.

Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37 T hen Eliezer the son of Dodavahu of Mareshah prophesied against Jehoshaphat saying, “Because you have allied yourself with Ahaziah, the Lord has destroyed your works.” So the ships were broken and could not go to Tarshish.

Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.