1 M oreover, the word of the Lord came to me saying,

Пак Господното слово дойде към мене и рече:

2 “ And you, son of man, take up a lamentation over Tyre;

И ти сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

3 a nd say to Tyre, who dwells at the entrance to the sea, merchant of the peoples to many coastlands, ‘Thus says the Lord God, “O Tyre, you have said, ‘I am perfect in beauty.’

Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

4 “ Your borders are in the heart of the seas; Your builders have perfected your beauty.

Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

5 “ They have made all your planks of fir trees from Senir; They have taken a cedar from Lebanon to make a mast for you.

Направиха всичките дъски <на корабите> ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан за да ти направят мачти.

6 “ Of oaks from Bashan they have made your oars; With ivory they have inlaid your deck of boxwood from the coastlands of Cyprus.

Направиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските {Печатна грешка в изданието от 1940 г., в други издания - китимските.} острови.

7 “ Your sail was of fine embroidered linen from Egypt So that it became your distinguishing mark; Your awning was blue and purple from the coastlands of Elishah.

От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, бе покрова ти.

8 “ The inhabitants of Sidon and Arvad were your rowers; Your wise men, O Tyre, were aboard; they were your pilots.

Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

9 “ The elders of Gebal and her wise men were with you repairing your seams; All the ships of the sea and their sailors were with you in order to deal in your merchandise.

Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе <корабите ти>; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

10 “ Persia and Lud and Put were in your army, your men of war. They hung shield and helmet in you; they set forth your splendor.

Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

11 T he sons of Arvad and your army were on your walls, all around, and the Gammadim were in your towers. They hung their shields on your walls all around; they perfected your beauty.

Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

12 “ Tarshish was your customer because of the abundance of all kinds of wealth; with silver, iron, tin and lead they paid for your wares.

Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

13 J avan, Tubal and Meshech, they were your traders; with the lives of men and vessels of bronze they paid for your merchandise.

Яван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

14 T hose from Beth-togarmah gave horses and war horses and mules for your wares.

Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мъски.

15 T he sons of Dedan were your traders. Many coastlands were your market; ivory tusks and ebony they brought as your payment.

Деданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

16 A ram was your customer because of the abundance of your goods; they paid for your wares with emeralds, purple, embroidered work, fine linen, coral and rubies.

Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

17 J udah and the land of Israel, they were your traders; with the wheat of Minnith, cakes, honey, oil and balm they paid for your merchandise.

Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

18 D amascus was your customer because of the abundance of your goods, because of the abundance of all kinds of wealth, because of the wine of Helbon and white wool.

Дамаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

19 V edan and Javan paid for your wares from Uzal; wrought iron, cassia and sweet cane were among your merchandise.

Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и <благоуханна> тръстика бяха между стоките ти.

20 D edan traded with you in saddlecloths for riding.

Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

21 A rabia and all the princes of Kedar, they were your customers for lambs, rams and goats; for these they were your customers.

Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

22 T he traders of Sheba and Raamah, they traded with you; they paid for your wares with the best of all kinds of spices, and with all kinds of precious stones and gold.

Търговците на Шева и на Раама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

23 H aran, Canneh, Eden, the traders of Sheba, Asshur and Chilmad traded with you.

Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

24 T hey traded with you in choice garments, in clothes of blue and embroidered work, and in carpets of many colors and tightly wound cords, which were among your merchandise.

Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. <Тия бяха> между търговците ти.

25 T he ships of Tarshish were the carriers for your merchandise. And you were filled and were very glorious In the heart of the seas.

Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

26 “ Your rowers have brought you Into great waters; The east wind has broken you In the heart of the seas.

Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

27 “ Your wealth, your wares, your merchandise, Your sailors and your pilots, Your repairers of seams, your dealers in merchandise And all your men of war who are in you, With all your company that is in your midst, Will fall into the heart of the seas On the day of your overthrow.

Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха <корабите> ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

28 “ At the sound of the cry of your pilots The pasture lands will shake.

Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

29 “ All who handle the oar, The sailors and all the pilots of the sea Will come down from their ships; They will stand on the land,

И всичките веслари, моряците и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

30 A nd they will make their voice heard over you And will cry bitterly. They will cast dust on their heads, They will wallow in ashes.

и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

31 “ Also they will make themselves bald for you And gird themselves with sackcloth; And they will weep for you in bitterness of soul With bitter mourning.

ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

32 “ Moreover, in their wailing they will take up a lamentation for you And lament over you: ‘Who is like Tyre, Like her who is silent in the midst of the sea?

И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

33 ‘ When your wares went out from the seas, You satisfied many peoples; With the abundance of your wealth and your merchandise You enriched the kings of earth.

Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия, ти обогатяваше земните царе.

34 ‘ Now that you are broken by the seas In the depths of the waters, Your merchandise and all your company Have fallen in the midst of you.

Сега като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

35 ‘ All the inhabitants of the coastlands Are appalled at you, And their kings are horribly afraid; They are troubled in countenance.

Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

36 ‘ The merchants among the peoples hiss at you; You have become terrified And you will cease to be forever.’”’”

Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.