1 I n the year of King Uzziah’s death I saw the Lord sitting on a throne, lofty and exalted, with the train of His robe filling the temple.

В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

2 S eraphim stood above Him, each having six wings: with two he covered his face, and with two he covered his feet, and with two he flew.

Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

3 A nd one called out to another and said, “ Holy, Holy, Holy, is the Lord of hosts, The whole earth is full of His glory.”

И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

4 A nd the foundations of the thresholds trembled at the voice of him who called out, while the temple was filling with smoke.

И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

5 T hen I said, “ Woe is me, for I am ruined! Because I am a man of unclean lips, And I live among a people of unclean lips; For my eyes have seen the King, the Lord of hosts.”

Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

6 T hen one of the seraphim flew to me with a burning coal in his hand, which he had taken from the altar with tongs.

Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

7 H e touched my mouth with it and said, “Behold, this has touched your lips; and your iniquity is taken away and your sin is forgiven.” Isaiah’s Commission

И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

8 T hen I heard the voice of the Lord, saying, “Whom shall I send, and who will go for Us?” Then I said, “Here am I. Send me!”

После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

9 H e said, “Go, and tell this people: ‘Keep on listening, but do not perceive; Keep on looking, but do not understand.’

И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

10 “ Render the hearts of this people insensitive, Their ears dull, And their eyes dim, Otherwise they might see with their eyes, Hear with their ears, Understand with their hearts, And return and be healed.”

Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

11 T hen I said, “Lord, how long?” And He answered, “Until cities are devastated and without inhabitant, Houses are without people And the land is utterly desolate,

Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, -

12 “ The Lord has removed men far away, And the forsaken places are many in the midst of the land.

Докато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.

13 “ Yet there will be a tenth portion in it, And it will again be subject to burning, Like a terebinth or an oak Whose stump remains when it is felled. The holy seed is its stump.”

Но още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.