1 B etter is a dry morsel and quietness with it Than a house full of feasting with strife.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 A servant who acts wisely will rule over a son who acts shamefully, And will share in the inheritance among brothers.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3 T he refining pot is for silver and the furnace for gold, But the Lord tests hearts.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 A n evildoer listens to wicked lips; A liar pays attention to a destructive tongue.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 H e who mocks the poor taunts his Maker; He who rejoices at calamity will not go unpunished.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 G randchildren are the crown of old men, And the glory of sons is their fathers.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 E xcellent speech is not fitting for a fool, Much less are lying lips to a prince.

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 A bribe is a charm in the sight of its owner; Wherever he turns, he prospers.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9 H e who conceals a transgression seeks love, But he who repeats a matter separates intimate friends.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 A rebuke goes deeper into one who has understanding Than a hundred blows into a fool.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 A rebellious man seeks only evil, So a cruel messenger will be sent against him.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 L et a man meet a bear robbed of her cubs, Rather than a fool in his folly.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 H e who returns evil for good, Evil will not depart from his house.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 T he beginning of strife is like letting out water, So abandon the quarrel before it breaks out.

Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 H e who justifies the wicked and he who condemns the righteous, Both of them alike are an abomination to the Lord.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 W hy is there a price in the hand of a fool to buy wisdom, When he has no sense?

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 A friend loves at all times, And a brother is born for adversity.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18 A man lacking in sense pledges And becomes guarantor in the presence of his neighbor.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 H e who loves transgression loves strife; He who raises his door seeks destruction.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 H e who has a crooked mind finds no good, And he who is perverted in his language falls into evil.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21 H e who sires a fool does so to his sorrow, And the father of a fool has no joy.

Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 A joyful heart is good medicine, But a broken spirit dries up the bones.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 A wicked man receives a bribe from the bosom To pervert the ways of justice.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 W isdom is in the presence of the one who has understanding, But the eyes of a fool are on the ends of the earth.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 A foolish son is a grief to his father And bitterness to her who bore him.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 I t is also not good to fine the righteous, Nor to strike the noble for their uprightness.

Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27 H e who restrains his words has knowledge, And he who has a cool spirit is a man of understanding.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 E ven a fool, when he keeps silent, is considered wise; When he closes his lips, he is considered prudent.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.