1 A prayer of Habakkuk the prophet, according to Shigionoth.

Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.

2 L ord, I have heard the report about You and I fear. O Lord, revive Your work in the midst of the years, In the midst of the years make it known; In wrath remember mercy.

Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.

3 G od comes from Teman, And the Holy One from Mount Paran. Selah. His splendor covers the heavens, And the earth is full of His praise.

Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

4 H is radiance is like the sunlight; He has rays flashing from His hand, And there is the hiding of His power.

Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

5 B efore Him goes pestilence, And plague comes after Him.

Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

6 H e stood and surveyed the earth; He looked and startled the nations. Yes, the perpetual mountains were shattered, The ancient hills collapsed. His ways are everlasting.

Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

7 I saw the tents of Cushan under distress, The tent curtains of the land of Midian were trembling.

Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

8 D id the Lord rage against the rivers, Or was Your anger against the rivers, Or was Your wrath against the sea, That You rode on Your horses, On Your chariots of salvation?

Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?

9 Y our bow was made bare, The rods of chastisement were sworn. Selah. You cleaved the earth with rivers.

Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

10 T he mountains saw You and quaked; The downpour of waters swept by. The deep uttered forth its voice, It lifted high its hands.

Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

11 S un and moon stood in their places; They went away at the light of Your arrows, At the radiance of Your gleaming spear.

Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

12 I n indignation You marched through the earth; In anger You trampled the nations.

С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

13 Y ou went forth for the salvation of Your people, For the salvation of Your anointed. You struck the head of the house of the evil To lay him open from thigh to neck. Selah.

Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

14 Y ou pierced with his own spears The head of his throngs. They stormed in to scatter us; Their exultation was like those Who devour the oppressed in secret.

Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

15 Y ou trampled on the sea with Your horses, On the surge of many waters.

С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

16 I heard and my inward parts trembled, At the sound my lips quivered. Decay enters my bones, And in my place I tremble. Because I must wait quietly for the day of distress, For the people to arise who will invade us.

Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

17 T hough the fig tree should not blossom And there be no fruit on the vines, Though the yield of the olive should fail And the fields produce no food, Though the flock should be cut off from the fold And there be no cattle in the stalls,

Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

18 Y et I will exult in the Lord, I will rejoice in the God of my salvation.

Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

19 T he Lord God is my strength, And He has made my feet like hinds’ feet, And makes me walk on my high places. For the choir director, on my stringed instruments.

Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.