1 N ow it came about after the death of Saul, when David had returned from the slaughter of the Amalekites, that David remained two days in Ziklag.

След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

2 O n the third day, behold, a man came out of the camp from Saul, with his clothes torn and dust on his head. And it came about when he came to David that he fell to the ground and prostrated himself.

на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

3 T hen David said to him, “From where do you come?” And he said to him, “I have escaped from the camp of Israel.”

И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

4 D avid said to him, “ How did things go? Please tell me.” And he said, “The people have fled from the battle, and also many of the people have fallen and are dead; and Saul and Jonathan his son are dead also.”

И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

5 S o David said to the young man who told him, “How do you know that Saul and his son Jonathan are dead?”

Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?

6 T he young man who told him said, “By chance I happened to be on Mount Gilboa, and behold, Saul was leaning on his spear. And behold, the chariots and the horsemen pursued him closely.

И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.

7 W hen he looked behind him, he saw me and called to me. And I said, ‘Here I am.’

И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

8 H e said to me, ‘Who are you?’ And I answered him, ‘ I am an Amalekite.’

И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

9 T hen he said to me, ‘Please stand beside me and kill me, for agony has seized me because my life still lingers in me.’

Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

10 S o I stood beside him and killed him, because I knew that he could not live after he had fallen. And I took the crown which was on his head and the bracelet which was on his arm, and I have brought them here to my lord.”

И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

11 T hen David took hold of his clothes and tore them, and so also did all the men who were with him.

Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него.

12 T hey mourned and wept and fasted until evening for Saul and his son Jonathan and for the people of the Lord and the house of Israel, because they had fallen by the sword.

И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

13 D avid said to the young man who told him, “Where are you from?” And he answered, “ I am the son of an alien, an Amalekite.”

А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14 T hen David said to him, “How is it you were not afraid to stretch out your hand to destroy the Lord’s anointed?”

И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

15 A nd David called one of the young men and said, “Go, cut him down.” So he struck him and he died.

И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.

16 D avid said to him, “ Your blood is on your head, for your mouth has testified against you, saying, ‘I have killed the Lord’s anointed.’” David’s Dirge for Saul and Jonathan

И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

17 T hen David chanted with this lament over Saul and Jonathan his son,

Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

18 a nd he told them to teach the sons of Judah the song of the bow; behold, it is written in the book of Jashar.

(и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -

19 “ Your beauty, O Israel, is slain on your high places! How have the mighty fallen!

Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните.

20 “ Tell it not in Gath, Proclaim it not in the streets of Ashkelon, Or the daughters of the Philistines will rejoice, The daughters of the uncircumcised will exult.

Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

21 “ O mountains of Gilboa, Let not dew or rain be on you, nor fields of offerings; For there the shield of the mighty was defiled, The shield of Saul, not anointed with oil.

Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви <доставяйки> първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, <като да> не е бил той помазан с миро.

22 “ From the blood of the slain, from the fat of the mighty, The bow of Jonathan did not turn back, And the sword of Saul did not return empty.

От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

23 “ Saul and Jonathan, beloved and pleasant in their life, And in their death they were not parted; They were swifter than eagles, They were stronger than lions.

Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

24 “ O daughters of Israel, weep over Saul, Who clothed you luxuriously in scarlet, Who put ornaments of gold on your apparel.

Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

25 “ How have the mighty fallen in the midst of the battle! Jonathan is slain on your high places.

Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на <полето> ти!

26 “ I am distressed for you, my brother Jonathan; You have been very pleasant to me. Your love to me was more wonderful Than the love of women.

Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

27 “ How have the mighty fallen, And the weapons of war perished!”

Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!