1 N ow it came about when he had finished speaking to Saul, that the soul of Jonathan was knit to the soul of David, and Jonathan loved him as himself.

И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

2 S aul took him that day and did not let him return to his father’s house.

И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3 T hen Jonathan made a covenant with David because he loved him as himself.

Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

4 J onathan stripped himself of the robe that was on him and gave it to David, with his armor, including his sword and his bow and his belt.

Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5 S o David went out wherever Saul sent him, and prospered; and Saul set him over the men of war. And it was pleasing in the sight of all the people and also in the sight of Saul’s servants.

И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

6 I t happened as they were coming, when David returned from killing the Philistine, that the women came out of all the cities of Israel, singing and dancing, to meet King Saul, with tambourines, with joy and with musical instruments.

А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

7 T he women sang as they played, and said, “ Saul has slain his thousands, And David his ten thousands.”

И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

8 T hen Saul became very angry, for this saying displeased him; and he said, “They have ascribed to David ten thousands, but to me they have ascribed thousands. Now what more can he have but the kingdom?”

А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9 S aul looked at David with suspicion from that day on. Saul Turns against David

И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око.

10 N ow it came about on the next day that an evil spirit from God came mightily upon Saul, and he raved in the midst of the house, while David was playing the harp with his hand, as usual; and a spear was in Saul’s hand.

И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

11 S aul hurled the spear for he thought, “I will pin David to the wall.” But David escaped from his presence twice.

И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12 N ow Saul was afraid of David, for the Lord was with him but had departed from Saul.

И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

13 T herefore Saul removed him from his presence and appointed him as his commander of a thousand; and he went out and came in before the people.

Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

14 D avid was prospering in all his ways for the Lord was with him.

И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15 W hen Saul saw that he was prospering greatly, he dreaded him.

Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

16 B ut all Israel and Judah loved David, and he went out and came in before them.

А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

17 T hen Saul said to David, “ Here is my older daughter Merab; I will give her to you as a wife, only be a valiant man for me and fight the Lord’s battles.” For Saul thought, “My hand shall not be against him, but let the hand of the Philistines be against him.”

Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

18 B ut David said to Saul, “ Who am I, and what is my life or my father’s family in Israel, that I should be the king’s son-in-law?”

И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

19 S o it came about at the time when Merab, Saul’s daughter, should have been given to David, that she was given to Adriel the Meholathite for a wife. David Marries Saul’s Daughter

Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

20 N ow Michal, Saul’s daughter, loved David. When they told Saul, the thing was agreeable to him.

А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

21 S aul thought, “I will give her to him that she may become a snare to him, and that the hand of the Philistines may be against him.” Therefore Saul said to David, “ For a second time you may be my son-in-law today.”

И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

22 T hen Saul commanded his servants, “Speak to David secretly, saying, ‘Behold, the king delights in you, and all his servants love you; now therefore, become the king’s son-in-law.’”

И Саул заповяда на слугите си, <казвайки:> Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя <е> към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

23 S o Saul’s servants spoke these words to David. But David said, “Is it trivial in your sight to become the king’s son-in-law, since I am a poor man and lightly esteemed?”

И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

24 T he servants of Saul reported to him according to these words which David spoke.

И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

25 S aul then said, “Thus you shall say to David, ‘The king does not desire any dowry except a hundred foreskins of the Philistines, to take vengeance on the king’s enemies.’” Now Saul planned to make David fall by the hand of the Philistines.

А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

26 W hen his servants told David these words, it pleased David to become the king’s son-in-law. Before the days had expired

А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат <определените за това> дни,

27 D avid rose up and went, he and his men, and struck down two hundred men among the Philistines. Then David brought their foreskins, and they gave them in full number to the king, that he might become the king’s son-in-law. So Saul gave him Michal his daughter for a wife.

Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28 W hen Saul saw and knew that the Lord was with David, and that Michal, Saul’s daughter, loved him,

И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29 t hen Saul was even more afraid of David. Thus Saul was David’s enemy continually.

И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

30 T hen the commanders of the Philistines went out to battle, and it happened as often as they went out, that David behaved himself more wisely than all the servants of Saul. So his name was highly esteemed.

И филистимските началници пак излизаха <на бой>; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.